СЛЕД ТЕБ

Глава (16) - "Кой съм аз?"

(След като Ейдриън започна панически да крещи и да не иска Нанси да остава в болничната стаята , тя излязе облята в сълзи в коридора със хиляди въпроси. Какво му става? Защо не иска да е в стаята? И защо говореше така, сякаш е непозната за него и я вижда за пръв път?
Всички я гледаха и не казваха нищо.
Майката на Ейдриън плачеше.)
•Нанси - Защо мълчите? Какво става? Защо Ейдриън не ме помни?
•Елизабет - Успокой се, миличка..
•Нанси - Как да бъда спокойна, мамо? Мълчите и не казвате нищо.
(Точно тогава, при тях дойде докторът с папка документи. Изглеждаше притеснен и напрегнат.)
•Анна - Какво става, докторе? Излязоха ли резултатите на Ейдриън?
•Докторът - Да! За съжаление не са никак добри...
•Нанси - Защо, какво има?
•Анна - Какво се случва със сина ни? Кажете ни!
•Докторът - В следствие на силния удар, който е претърпял по време на катастрофата, пациентът е с изгубена памет. Оттук нататък не трябва да се подлага на стрес и напрежение. Някои неща ще ги помни, но други не. От вас зависи дали ще се възстанови бързо, или не. Бъдете до него и се молете да се оправи.
(След като чу това, майката на Ейдриън й причерня пред очите, след което падна на пода.)
•Елизабет - Боже мой, Анна?
•Нейт - Скъпа, добре ли си? Дайте вода!
(Карлос веднага подаде шишето си с вода, което държеше в ръцете си.
Нейт отвори шишето и взе вода в шепата си, след което започна да я пръска по лицето на жена си. Анна дойде в съзнание и започна да плаче.)
•Докторът - Госпожо, добре ли сте? Сестра, отведете госпожата до стаята.
•Анна - Оставете ме, добре съм! Не искам никаква помощ.
•Нейт - Добре, успокой се!
•Анна - Как да бъда спокойна, след като синът ни не ни помни?
•Нанси - Докторе, моля ви... не може ли да се направи нещо по въпроса? Той не не помни... Моля ви, направете нещо.
•Докторът - Съжалявам... нищо не може да се направи. От вас и от него зависи дали ще се оправи, или не. Претърпял е много тежък инцидент. Цяло чудо е, че е жив. Трябва да се радвате, че това е най-малкият проблем.
•Анна - Как ще е най-малкият проблем? Той не ни помни... Какво ще стане оттук нататък? Какво да му обясним?
•Докторът - Съжалявам...
(Той затвори папката с документите и продължи по коридора. Всички започнаха да плачат и губят надежда.)
•Анна - Видя ли какво направи? Махни се... не искаме да те гледаме пред очите си. Съжалявам, Елизабет... тя направи достатъчно. Моля ви, вървете си! Заради нея, синът ни не помни никого.
(Елизабет погледна разочаровано и наведе глава, след което дойде до Нанси и я хвана за ръката.
•Елизабет - Хайде, да се прибираме.
(Нанси вече беше загубила надежда и нямаше сили дори да се съпротивлява. Затова, тя последва майка си и сестра си Бети, и си тръгнаха от болницата.)
•Карлос - Чичо, лельо... може ли да вляза при него? Може би ако ме види, ще си спомни нещо?
•Нейт - Влез, но не го претоварвай, моля те. Внимавай какво ще говориш с него. След това ще влезем и ние... Божичко, какво ни се случи?
(Карлос влезе плахо в стаята и видя как Ейдриън лежеше в леглото. За миг очите му се бяха насълзили, но внезапно изплува спомен в съзнанието му, как Нанси му казва, че е влюбена в Ейдриън, а в него не, и насълзените му очи вече бяха пълни с болка и ярост.)
•Карлос - Здравей, Ед!
(Ейдриън се обърна и го погледна с празен поглед.)
•Ейдриън - Ти кой си?
•Карлос - Не ме ли помниш?
•Ейдриън - Не! Кой си ти и защо влезе в ставта? Излез!
(Карлос се приближи до Ейдриън, след което седна на стола до леглото.)
•Карлос - Аз съм Карлос! Твой братовчед съм.
•Ейдриън - Карлос? Аз нямам братовчед на име Карлос. Кой си ти и какво искаш от мен? Къде съм, какво се случва?
•Карлос - Успокой се! Как си?
•Ейдриън - Всичко ме боли... не знам какво се случва. Страх ме е.
•Карлос - Помниш ли нещо от случилото се ?
•Ейдриън - Не... нищо не помня. Какво се е случило? Кой съм аз? Защо не помня нищо?
•Карлос - Не трябва да ти казвам, но...
•Ейдриън - Но... какво? Кажи ми!
•Карлос - Всичко е наред!
•Ейдриън - Криеш нещо от мен, личи си... Кажи какво се случва и кой си ти?
•Карлос - Добре. Но се успокой! Претърпял си катастрофа, ударил си лошо главата си. Затова си загубил паметта си.
•Ейдриън - Моля? Как така съм я изгубил... Какво говориш? Махни се от стаята!
•Карлос - Не помниш злополуката, не помниш родителите си, мен... Кейт, Нанси... ами Шарлот?
•Ейдриън - Кейт? Нанси? Шарлот? Аз... не знам кои са те. Кои са родителите ми? Къде са те? Защо не помня нищо?
•Карлос - Защото си загубил паметта си, братко. Има неща, за които може би никога няма да си спомниш вече. Например за Нанси.
•Ейдриън - Нанси? Коя е Нанси? Какво става с мен, защо не помня нищо.
(Ейдриън започна да изпада в паника и да крещи.)
•Карлос - Успокой се, всичко е наред, ще се оправиш.
•Ейдриън - Не... няма... защо не помня нищо, какво се случва с мен? Махни се, остави ме... искам да съм сам!
(Родителите на Ейдриън, и Кейт, веднага влязоха в стаята, след като чуха крясъците на Ейдриън.)
•Нейт - Какво става, сине? Защо крещиш, добре ли си?
•Ейдриън - Кой си ти? Не съм ти син! Кои сте вие?
•Карлос - Не знам какво му стана, изведнъж започна да крещи...
•Анна - Карлос, какво си направил?
•Карлос - Кълна се, нищо не съм направил...
•Ейдриън - Махнете се! Излезте от стаята ... Какво се случва с мен... Махайте се!
(Анна започна да плаче , а Ейдриън стана все по гневен. Той взе вазата със цветя, която беше на шкафчето до него, и я счупи на пода. Всички се стреснаха и започнаха да изпадат в страх.
Медицинските сестри веднага влязоха в стаята.)
- Какво се случва?
•Анна - Не знаем... моля ви, помогнете му.
- Сестра, бързо, да му сложим успокоително.
•Ейдриън - Не... не искам нищо. Махайте се!
(Сестрите извадиха голяма спринцовка, напълниха я с успокоително, след което я набодоха насилствено в ръката на Ейдриън.
Анна, Нейт и Кейт гледаха с ужас. Не можеха да повярват, че това е Ейдриън. А Карлос изпитваше удоволетворение от случващото се.)
- Моля ви, излезте от стаята. Натоварвате пациента. Не е добре за него!
•Нейт - Ние сме негови родители...
- Излезте!
(Всички излязоха от стаята, а Ейдриън леко полеко започваше да се успокоява от лекарството и заспа.
Сестрите излязоха от стаята. Всички се втурнаха към тях.)
•Анна - Какво стана? Той добре ли е?
- Не се тревожете. Стабилизиран е. Бихме му успокоително, сега ще спи няколко часа. Съветваме ви след като се събуди да не го натоварвате излишно. Доскоро!
(Сестрите си тръгнаха, а Анна и Нейт отново запонаха да плачат.)
•Нейт - Ние сме виновни... работехме в чужбина, докато той беше сам тук. Трябваше да го пазим.
•Анна - Не сме виновни ние, а Нанси. Заради нея се случи всичко. Не искам да я виждам, жалко за всичко... Ейдриън не трябва да разбира за нея. Ако си спомни, че тя има чувства към него, това ще го съсипе.
•Кейт - Никой не е виновен, лельо. Никой не е подозирал, че ще се случи такова нещо.
•Карлос - А какво да се очакваше? Защо я защитаваш?
•Кейт - А на теб какво ти става? Не видях и за секунда да се опиташ да я успокоиш или защитиш... Нали я харесваш, какво стана?
•Карлос - Харесвах я, преди да разбера, че е влюбена в моят брат Ейдриън...
•Анна - Спрете да спорите! Това момиче не е за теб, Карлос. Ти си възпитан, интелигентен, а тя е безсрамна и нахална. Все още не мога да повярвам за нея. Предупреждавам и вас! Няма да казвате на Ейдриън за нея... той не е добре, виждате го. Това ще го съсипе допълнително.
•Кейт - Тя просто е влюбена... нима е направила нещо грешно?
•Анна - Детето ми е в онази стая и лежи на легло... направила е достатъчно. Ти защо я защитаваш?
•Кейт - Защото ми е приятелка и знам как се чувства. Вие надали някога да я разберете. Беше грешка да оставам тук с вас.
(Кейт си взе чантата от пейката в коридора и си тръгна ядосана от болницата.)