СЛЕД ТЕБ

Глава 11 - Неприятна изненада.

След като видях как Ейдриън и Сара как се целуват, душата ми се пречупи, като лъч през триъгълна призма. Усещах как светът ми става черен и как всяка частичка светлина в тялото ми изгасва.
Чувствах се толкова съкрушена и разочарована. Затова избързах сълзите си, които бяха замъглили очите ми докрай, и се махнах от залата с басейна. Качих се в стаята си и тръшнах вратата ядосано.
•Нанси - Защо?? Защо стана така? - само това си повтарях в главата си. Започнах да разхвърлям това, което беше на шкафчетата и за секунди всичко беше на земята.
Точно тогава ми се обади сестра ми Бети. Видях телефона и избързах да й изгася. Притеснена, тя позвъня на Ейдриън и прекъсна страстната му целувка със Сара.
Той се отдели от нея и отиде до масичката, на която беше телефонът му.
•Ейдриън - Бети?
•Бети - Как е, Ед? Къде е Нанси... Звъня й няколко пъти, но тя не вдига.
•Ейдриън - Как така.. да не би да спи?
•Бети - Толкова рано? Не ми се вярва. Очевидно е, че не си покрай нея... Отиди до стаята й, притеснявам се. Ами ако се е случило нещо. Необичайно е за нея да не си вдига телефона.
•Ейдриън - Добре, добре... ще отида. Успокой се!
•Бети - Благодаря ти! Хайде, ще чакам обаждане.
Бети затвори телефона, а Ейдриън се върна при Сара.
•Ейдриън - Съжалявам, трябва да тръгвам. Излезе ми спешна работа. Ще се видим пак, нали?
•Сара - О, със сигурност, сладурче. Беше ми много приятно.
•Ейдриън - На мен също.
Двамата се погледнаха закачливо. Ейдриън излезе от басейна, а Сара продължаваше да го гледа с интерес.
Не след дълго, Ейдриън почука на вратата ми. След като изчака отговор, но не получи такъв, той реши да почука повторно.
•Ейдриън - Нанси? Спиш ли?
След като чух гласа му, избързах да стана от леглото и да избърша сълзите си. Не исках да се издавам по никакъв начин. Преглътнах болката, която се беше насъбрала в гърлото ми, и му отговорих.
•Нанси - Не спя.
•Ейдриън - Супер, ще ми отвориш ли вратата?
Плахо се приближих към дръжката на вратата и я отворих. Ейдриън избърза да влезе вътре.
•Ейдриън - Бети ти е звъняла няколко пъти, върни й обаждане, притеснява се.
•Нанси - Добре, сега ще й се обадя.
Ейдриън погледна в мен съсредоточено.
•Ейдриън - Какво има? Защо очите ти са червени?
•Нанси - Червени? Сигурно е от грима, все още не съм го свалила.
•Ейдриън - Сигурна ли си? Пак ли криеш нещо от мен?
•Нанси - Какво да крия? Стига с тези догадки. Казах ти, че е от грима.
•Ейдриън - Добре, успокой се... Боже, Боже.
Отивам в ставта си, лека нощ!
•Нанси - Лека нощ и на теб!
Ейдриън излезе от стаята , аз избързах да затворя вратата. На него му се стори странно държанието ми и затова започна да мисли теории какво ли ми има.
Взех телефона си в ръка и набрах Бети. Тя ми вдигна .
•Бети - Защо не си вдигаш телефона?
•Нанси - Бях в банята... какво е станало?
•Бети - Нищо. Просто исках да чуя как си, какво става. Как си прекарвате?
•Нанси - Добре сме,како, прекарваме си супер, страхотно, повече от чудесно. Винаги съм мечаела за такава ваканция.
•Бети - Какво има? Казваш го със сърказъм.
•Нанси - Не , напротив. Как е мама?
•Бети - Добре е... готви. Познаваш я.
•Нанси - Супер. Аз ще си лягам. Утре пак ще се чуем.
•Бети - Ами добре, ще се чуем. Лек нощ!
•Нанси - Лека нощ! Целуни мама от мен!
•Бети - Добре!
Бети затвори телефона и както и на Ейдриън, държанието ми й се стори съмнително.