СЛЕД ТЕБ

Глава (22) - "Случи се"

(Анна, Нейт, Карлос, Елизабет и Бети седяха на дивана в хола и се чудеха какво да направят, за да накарат Нанси и Ейдриън да се върнат от там, където са отишли.)
•Анна - Какво ни се случва, Боже... Кой да предполага, че ще имаме проблеми с малкото момиченце, което сме гледали пред себе си как расте.
•Елизабет - Никой не е очаквал, че нещата ще стигнат дотук.
•Анна - Като майка трябваше да предотвъртиш това.
•Елизабет - Аз откъде да знам, че Нанси има чувства към сина ви?
(Карлос преглътна и издиша нервно. Бети също.)
•Анна - Трябваше да предположиш. Не си ли успяла да го забележиш толкова време?
•Елизабет - Как се забелязва такова нещо? Анна, Нейт... дали пък не правим грешка. Не знам за Ед, но Нанси има чувства към него. Тя няма да се спре, докато не удобрим тяхната смахната връзка.
•Бети - Хах, сигурно се шегуваш, мамо... Ейдриън няма чувства към нея, какво да позволите? Той дори не знае, че тя е "влюбена" в него... това е лудост...
•Карлос - Да, това е пълен абсурд. Чувате ли се какво говорите?
•Елизабет - Да, но е въпрос на време и той да се влюби в нея... ако вече не го е направил.
•Анна - Стига, Елизабет, какви глупости говориш... Как ще позволим на децата ни да имат връзка, след като цял живот са били приятели? Чуваш ли се?
•Нейт - Просто няма как да стане... Това ще е пълен позор. Ние като родители не трябва да позволяваме да се случи.
•Бети - Съгласна съм с теб, чичо...
•Карлос - Да, и аз също!
•Елизабет - Бети...
•Бети - Какво, мамо, какво? Нима нещо лошо съм казала? Нанси и Ейдриън няма как да бъдат заедно, това е просто налудничаво.
•Елизабет - Тогава никога няма да се приберат във вкъщи...
•Анна - Ще се приберат, ако трябва ще отидем в полицията и ще ги намерим!
•Елизабет - Стига, Анна, защо ще намесваме полицията, като и сами може да решим този проблем. Ще уплашим децата...
•Анна - Те не са малки деца. Да са мислили, преди да бягат. И съм на сто процента сигурна, че Нанси е накарала моя Ед да избягат.
•Елизабет - Може и Ед да я е накарал, защо веднага обвиняваш Нанси?
•Бети - Добре, достатъчно. Ще се обадя на Кейт и ще я попитам дали знае нещо. Ще я помоля да ни помогне.
(Бети извади телефона си и набра Кейт.)
•Кейт - Здрасти, Бети. Как е?
•Бети - Здрасти! Добре съм, благодаря. Имаме малък проблем.
•Кейт - Проблем? Какъв?
•Бети - Нанси и Ейдриън са изчезнали. Не искат да ни кажат къде са. Случайно да си се чувала с тях и да знаеш къде са отишли?
•Кейт - Ами не, не съм се чувала с тях. Как така са "изчезнали"
•Бети - Случиха се някои неща, няма значение. Трябва да ги намерим. Моля те, обади им се и ги разпитай къде са. На нас не ни вдигат телефона, на теб може да ти вдигнат.
•Кейт - Ами... добре, ще се опитам да разбера къде са.
•Бети - Супер си. Благодарим ти! Ще чакаме обаждане от теб. Хайде засега.
•Кейт - До скоро!
(Бети затови телефона.)
•Кейт - Нанси и Ейдриън са избягали... Какво да правя сега?
* * *
•Анна - Какво стана. Какво каза тя?
•Бети - Каза, че не знае нищо, но ще се опита да се свърже с тях.
•Анна - Супер...
•Елизабет - Слава Богу.
(Кейт набра номера на Нанси , след което й звънна. Нанси видя, че Кейт й звъни и спря да закусва.)
•Нанси - Кейт ми звъни...
•Ейдриън - Коя е "Кейт" ?
•Нанси - Много добра приятелка ми е. Помогнала ми е за толкова неща.
•Ейдриън - Не й вдигай...
•Нанси - Няма как...
(Нанси вдигна телефона.)
•Нанси - Ало?
•Кейт - Нанси, къде сте... Бети ми се обади, за да ме пита дали знам къде сте отишли. Помоли ме да й помогна, за да разберат къде сте.
•Нанси - Не й казвай нищо, не трябва да разбират къде сме.
•Кейт - Какво се е случило, защо така избягахте без да предупредите никого?
•Нанси - Скарах се с Бети, удари ми шамар. Ед също се спречка с баща си.
•Кейт - Моля? Това е ужасно...
•Нанси - Да... Затова не искам да се връщам у дома, докато не ми се извини и не осъзнае грешката си!
•Кейт - Поне ми кажи къде сте, няма да й казвам.
•Нанси - Няма значение, Кейт... Разбери ме, имам ти доверие, но е по-добре и за теб да не знаеш къде сме.
•Кейт - Хубаво, няма да настоявам да ми кажеш. Пази се и внимавай какво вършиш.
•Нанси - Добре! Доскоро!
•Кейт - Доскоро!
(Кейт затвори телефона, след което побърза да се обади на Бети. Тя веднага вдигна телефона.)
•Бети - Какво стана? Разбра ли нещо?
•Кейт - Не... Не искат да ми казват къде са.
•Бети - По дяволите
•Кейт - Също така, Нанси каза, че докато не й се извиниш, тя няма да се върне.
•Бети - Какво? Аз да й се извинявам? Само да се прибере ще я оскубя... Добре, Кейт, благодарим ти за помощта. Ако изпъкне нещо веднага ми се обади. Окей?
•Кейт - Добре! Чао засега!
•Бети - Чао!
•Елизабет - Какво стана? Кейт научи ли нещо?
•Бети - Нанси не иска да казва къде са. Щяла да се прибере само ако й се извиня.
•Елизабет - Ами тогава й се обади и се извини.
•Бети - Мамо, ти чуваш ли се? Как ще се извиня? Тя трябва да се извини за думите, които ми наговори, не аз.
•Елизабет - Бети, моля те... Бъди разумна. Само така ще се прибере във вкъщи. Ти си по-голяма и мъдра от нея.
•Анна - Майка ти е права... Само така ще се върнат и двамата у дома. Нейт, ти също ще се извиниш на Ейдриън!
•Нейт - Добре, щом това ще помогне. Ще се извиня.
•Елизабет - Е, какво ще кажеш, Бети?
(Бети се замисли над думите им, но след като си спомни, че Нанси е влюбена в Ейдриън и че те са заедно, се намръщи.)
•Бети - Няма да се извинявам! Тя трябва да ми се извини. Беше грешка да ви помагам, оправяйте се сами... писна ми!
(Бети взе чантата си, и си тръгна от дома на Анна и Нейт.)
•Анна - Чудесно... и тя се оказа доста буйна.
•Елизабет - Не се притеснявайте. Ще я убедя по някакъв начин.
•Анна - Губим време... Синът ми не е добре. Не помни нищо. Сигурно е уплашен и иска да се прибере у дома, но дъщеря ти го задържа.
•Елизабет - Не говори глупости, Анна. Сигурна съм, че и Ейдриън иска да си почине от вас... Твърде много го задушавате. Той вече е добре! Осъзнайте се преди да загубите сина си...
(Елизабет облече палтото си, след което тя също си тръгна от къщата. Анна и Нейт я гледаха и се замислиха над думите й.)
•Нейт - Ами ако тя е права... Ами ако твърде много задушаваме Ед.
•Анна - Той е наш син, Нейт. Това е загриженост и любов, не е задушаване.
•Нейт - За него може да не изглежда така... Объркан е. Нужда се от разбиране. Именно затова е с онова момиче... Той вижда разбиране и утеха в нея.
•Карлос - Бяхте прави... Нанси наистина не е подходящо момиче нито за мен, нито за Ед. Тя го манипулира.
•Анна - Трябва да отървем сина си от това момиче... Заради нея той е в това състояние. Никога няма да й го простя! Никога!