СЛЕД ТЕБ

Глава (6) - "Ден без теб е вечност"

(Нощта беше толкова жестока...
Нанси усещаше как вече няма сълзи за изплакване.
Толкова много искаше да каже на Ейдриън, че всичко това е едно голямо недоразумение и че никога не би го изоставила за нищо на света.
Отнеха го от нея и сякаш половината от сърцето й изчезна.
След като напусна партито на Ейдриън, се прибра във вкъщи. Съкрушена, отчаяна и съсипана.)
•Елизабет - Скъпа, прибра ли се. Къде е сестра ти?
•Нанси - На партито.
•Елизабет - Защо звучиш толкова тъжна? Пак ли си пила?
•Нанси - Не, мамо, не съм пила.
•Елизабет - Тогава какво има?
(Нанси започна да плача пред майка си.)
•Елизабет - Хей, момичето ми. Какво е станало, притесняваш ме така.
•Нанси - Свърши, мамо... всичко свърши.
Бети също се прибра във вкъщи. Тръшна вратата и се включи в разговора.
•Бети - Нанси, какво беше всичко това? Как може да обръщаш гръб на Ейдриън и то на рождения му ден? Какво ти става, не мога да те позная.
•Елизабет - Какво, наистина ли си го направила?
•Нанси - Не ми се говори за това. Искам просто да заспя.
•Елизабет - Има ли някакъв проблем? Досега никога не сте се карали с Ейдриън. Имам му пълно доверие и на него бих поверил и двете ви, какво може да е направил, че да постъпиш така с него?
•Нанси - Не искам да говоря за това!
•Бети - Глупачка... Знаеш ли колко съкрушен беше Ейдриън, след като му изрече тези думи?
Какъв приятел си ти?
•Нанси - Достатъчно! Не искам да ви слушам повече. Оставете ме!
(Нанси се ядоса от думите на Бети, след което се качи в стаята си.
От ярост, започна да хвърля на пода всичко, което беше пред очите й.)
•Нанси - Не... не, не,не... Не мога без теб, Ейдриън. Не мога!

• • • • •

(Ейдриън вече се беше прибрал у тях. Шарлот и Карлос бяха при него.
Той беше хванал бутилка с алкохол и пиеше от нея, сякаш беше вода.)
•Шарлот - Скъпи, моля те спри! Не мога да те гледам такъв.
•Карлос - Шарлот е права. Всичко ще се оправи, не се тревожи. Ще говоря с Нанси.
•Ейдриън - Защо дойдохте с мен? Не съм искал да идвате.
•Шарлот - Пиян си, не искам да извършиш някоя глупост.
•Ейдриън - Искам да съм сам!
•Карлос - Ела, братле, ще те сложа да си легнеш!
•Ейдриън - Казах да ме оставите!
(Ейдриън хвърли бутилката в стената и я счупи. Шарлот и Карлос се стреснаха.)
•Ейдриън - Загубих най-добрата си приятелка, дори не знам защо! Днес трябваше да бъде незабравим за мен ден, а се превърна в пълен кошмар. Затова не смейте да ми казвате какво да правя, ясно!
•Карлос - Успокой се, моля те! Добре, ще си отидем.
•Шарлот - Как така ще си отидем, луд ли си да го оставяме сам?
•Карлос - Шарлот, послушай ме! Тръгваме си!
(Карлос хвана ръката на Шарлот и двамата си тръгнаха.
Ейдриън остана съвсем сам... Всяка глътка въздух за него беше като нож в сърцето.
Той извади телефона си и набра номера на Нанси с надеждата да му вдигне и всичко да се оправи, но нямаше как тя да му вдигне.
Чувстваше се като егоистка. В искане да запазя тайната си, загуби най-ценното нещо в нейния живот - Ейдриън.)