СЛЕД ТЕБ

Глава (3) - "Наистина ли се случи?"

▪ 2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО ▪

(След смъртта на бащата на Нанси, тя съвсем се затвори в себе си...
Вратата на стаята й беше заключена, не ядеше, не говореше с никого. Дните й бяха сиви и безсмислени. Сълзите бяха нейната вода, а болката - нейна храна.
Майката на Нанси и Бети - Елизабет, се върна от Атланта, за да бъде близо до децата си. Тя и Бети започнаха малко по малко да приемат смъртта на съпруга и баща си, но не и Нанси. Някак си успяха да се адаптират, макар че и на тях им беше много тежко и болезнено.
"Наистина ли се случи" ? - само тези думи се въртяха в глава на Нанси.
Ейдриън постоянно й изпращаше съобщения : "Какво правиш.. Обади ми се, искам да те чуя" , "Притеснявам се за теб, пиши ми" , "Нанси, добре ли си" ?
Тя искаше да му отговори на съобщенията, но нещо не й позволяваше.. Може би болката, която беше толкова силна.
През цялото време си мислеше за Ейдриън. Как ли е? Какво ли прави? Добре ли е?
Може би скоро щеше да разбере, но Нанси дори и не очакваше какви обрати ще се случат тази вечер.
Елизабет дойде с поднос храна в стаята на Нанси, която тя забрави да заключи.)
•Елизабет - Може ли да вляза?
•Нанси - Да... и без това вече си дошла, мамо.
•Елизабет - Нося ти вечерята. Хапни си!
•Нанси - Не съм гладна!
•Елизабет - Миличка, недей така!
(Тя седна на леглото и хвана ръката на дъщеря си.)
•Елизабет - Ти си моя дъщеря и не издържам да те гледам така. Баща ти ни напусна, трябва да се примирим с това. Той винаги ще живее в нашите сърца и съм сигурна, че дори и в момента е до нас.
•Нанси - Татко, ако ме чуваш знай, че много ми липсваш!
(Нанси започна отново да плаче, но майка й я прегърна и тогава Нанси почувства успокоение.)
•Елизабет - Баща ти не би искал да те вижда тъжна, Нанси. Нали?
•Нанси - Щеше да ми се скара, а след това да се преструва, че ми е сърдит. Хах
•Елизабет - Такъв беше баща ти. Забавен, добър и съвършен. Когато те погледна ми напомняш на него.
(Елизабет също се разплака, но избърза да изтрие сълзите си, за да не разстройва Нанси допълнително.)
•Елизабет - Хайде, хапни!
•Нанси - Добре, мамо!
(Тя излезе от стаята, а Нанси стана и заключи вратата. Хвана телефона в ръка.
Искаше да напише съобщение на Ейдриън, но нещо я спираше.
Може би щеше да се почувства много по добре, ако той хване ръката й и я успокои.
Тя остави телефона настрани, хвърли се на леглото и затвори очи.
Полудял от притеснение, Ейдриън дойде у тях... той почука на вратата на стаята й.)
•Ейдриън - Нанси?
(Нанси овори очи, но мислеше, че й се причува гласа на Ейдриън, затова отново легна.)
•Ейдриън- Моля те, отвори ми вратата!
(Тогава , тя осъзна, ще наистина Ейдриън е до вратата на стаята й. Сърцето й започна да пулсира толкова силно. Усещаше толкова приятна тръпка в цялото й тяло. Сякаш току-що бе дошла надеждата. Сякаш току-що беше дошла причината, заради която трябва да продължи напред.)
•Ейдриън- Много се притеснявам за теб! Не сме се виждали и чували от много време. Не ходиш на училище, не звъниш, не пишеш.. започвам много да се тревожа за теб. Хайде, отвори ми вратата!
(Нанси стана от леглото и с бавни стъпки отиде до вратата, опря гръб на нея, докато седеше на земята.)
•Нанси - Здравей, Ейдриън!
•Ейдриън - Добре ли си?
•Нанси - Не съм добре!
(Ейдриън също опря гръб на вратата.)
•Ейдриън - Виж, аз съм тук! Винаги ще те подкрепям. Знам, че ти е много трудно в момента, но трябва да се стегнеш. Не може цял живот да седиш затворена в стаята между четири стени!
•Нанси - Може би!
•Ейдриън - Трябва да продължиш напред. Трябва да намериш смисъл на живота ти. Да намериш цел, заради която да продължиш!
(В този момент, на Нанси й се идваше да му каже, че той беше нейната надежда. Че той беше нейната цел в живота!)
•Ейдриън - Хайде, отвори ми вратата! Моля те! Ужасно ми е гадно без теб.
(Тя стана бавно, изтърка сълзите от очите си и отвори вратата.
Видя насълзените очи на Ейдриън, а след това той я прегърна силно.)
•Ейдриън - Аз съм с теб! Много те обичам.
•Нанси - И аз много те обичам... много!
(Поне тогава Нанси успя да си признае, че много го обича, макар и да беше го казала по заобиколния начин... Просто ситуацията беше такава, че само тогава можеше да му каже, че го обичам, без той да го намери за странно.)
•Ейдриън - Радвам се да те видя! Много се притеснявах за теб.
(Ейдриън погледна толкова загрижено в насълзените й очи.
Красотата му беше в това, да гледа загрижено в очите й!)
•Нанси - Добре съм! Ще се справя!
•Ейдриън - Ти си силна! Не познавам по-силен човек от теб.
•Нанси - Много мило, благодаря за подкрепата. Как реши да дойдеш?
•Ейдриън - След като не отговори на 142-те ми съобщение, реших най-накрая да дойда и да те отвлека от вас. Хайде, обличай се и да излизаме...
•Нанси - Къде ще ходим?
•Ейдриън - Забравил си. Шарлот организира парти. Карлос също ще е там. Ще се опознаете още повече. Или може би е лоша идея да ходим на парти?
(Елизабет също дойде в стаята.)
•Елизабет - Идеята е добра! Не искам да седиш в стаята си, миличка. Баща ти би искал да се забавляваш и да продължиш живота си напред!
•Ейдриън - Майка ти е напълно права! Пък и кога друг път Шарлот ще прави парти у тях?
•Нанси - Прави сте! Ще се приготвя и ще отидем. Но те предупреждавам, че няма да се напивам!
•Ейдриън - Хах, няма проблем.
(Нанси отиде в банята)
•Елизабет - Хей, благодаря ти! Само ти може да я накараш да се усмихне. Радвам се, че дъщеря ми има приятел като теб. Бъди до нея, нуждае се от любов и подкрепа! Ти си като нейн брат и ти имаме пълно доверие.
•Ейдриън - Не се безпокой! Винаги ще бъда до нея, както и тя до мен.
(Елизабет се усмихна на Ейдриън и излезе от стаята.
Нанси се преоблече и излезе от банята.)
•Ейдриън - Е, ще тръгваме ли?
•Нанси - Ще отидем!
(На Ейдриън телефона звънна, но той отказа обаждането.)
•Нанси - Кой беше?
•Ейдриън - Шарлот...
•Нанси - Защо не й вдигна?
•Ейдриън - После ще й се обадя. Да слизаме долу!
(С Ейдриън слязоха надолу, Бети беше там.)
•Бети - Нанси, сестричке... Добре ли си?
•Нанси - Добре съм, Бети! Ти добре ли си?
•Бети - Справям се някак.
•Ейдриън - Ако искаш може и ти да дойдеш на партито.
•Бети - Ще си помисля, благодаря!
•Нанси - Ейдриън, отивам в колата!
(Нанси отиде в колата, Ейдриън я последва.)
•Елизабет - До скоро! Пазете се!
(Ейдриън се качи в колата, запали я и тръгнаха)
•Ейдриън - Е, как се чувстваш?
•Нанси - По-добре!
(Само с Ейдриън тя усещаше спокойствие в неговото присъствие.
Досега беше потънала в скърби и болка, беше си изплакала цвета на очите, но след като видя неговите очи и усмивка... тя забрави за абсолютно всичко!
Синьото в очите му, караше сърцето й отново да бие, а усмивката му беше купидонова стрела в нейното сърце.)