СЛЕД ТЕБ

Глава 3 - Наистина ли се случи?

▪ 2 СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО ▪

След смъртта на татко, съвсем се затворих в себе си...
Вратата на стаята ми беше заключена, не ядях, не говорих с никого. Дните бяха сиви и безсмислени. Сълзите бяха моята вода, а болката моя храна.
Мама Елизабет, се върна от Атланта, за да бъде близо до нас. Тя и сестра ми Бети започнаха малко по малко да приемат смъртта на татко, но не и аз. Някак си успяха да се адаптират, макар че и на тях им беше много тежко и болезнено.
"Наистина ли се случи" ? - само тези думи се въртяха в моята глава.
Ейдриън постоянно ми изпращаше съобщения : "Какво правиш.. Обади ми се, искам да те чуя" , "Притеснявам се за теб, пиши ми" , "Нанси, добре ли си" ?
Исках да му отговоря на съобщенията, но нещо не ми позволяваше.. Може би болката, която беше толкова силна.
Няма да крия, че през цялото време си мислех и за Ейдриън. Как ли е? Какво ли прави? Добре ли е?
Може би скоро щях да разбера, но не очаквах тази вечер да се случат такива обрати.
Майка ми дойде с поднос храна в стаята ми, която забравих да заключа.
•Елизабет - Може ли да вляза?
•Нанси - Да... и без това вече си дошла, мамо.
•Елизабет - Нося ти вечерята. Хапни си!
•Нанси - Не съм гладна!
•Елизабет - Миличка, недей така!
Тя седна на леглото и хвана ръката ми.
- Ти си моя дъщеря и не издържам да те гледам така. Баща ти ни напусна, трябва да се примирим с това. Той винаги ще живее в нашите сърца и съм сигурна, че дори и в момента е до нас.
•Нанси - Татко, ако ме чуваш знай, че много ми липсваш!
Започнах отново да плача, но мама ме прегърна и почувствах успокоение.
•Елизабет - Баща ти не би искал да те вижда тъжна, Нанси. Нали?
•Нанси - Щеше да ми се скара, а след това да се преструва, че ми е сърдит. Хах
•Елизабет - Такъв беше баща ти. Забавен, добър и съвършен. Когато те погледна ми напомняш на него.
Мама също се разплака, но избърза да изтрие сълзите си, за да не ме разстройва допълнително.
•Елизабет - Хайде, хапни!
•Нанси - Добре, мамо!
Мама излезе от стаята ми, а аз станах и заключих вратата. Хванах телефона в ръка.
Исках да напиша съобщение на Ейдриън, но нещо ме спираше.
Може би щеше да се почувствам много по добре, ако той хване ръката ми и ме успокои.
Хвърлих телефона настрани, хвърлих се на леглото и затворих очи.
Полудял от притеснение, Ейдриън дойде във вкъщи... той почука на вратата на стаята ми.
•Ейдриън - Нанси?
Отворих очи, но мислех, че ми се причува гласа на Ейдриън, затова отново легнах.
•Ейдриън- Моля те, отвори ми вратата!
Тогава осъзнах, ще наистина Ейдриън е до вратата на стаята ми. Сърцето ми започна да пулсира толкова силно. Усещах толкова приятна тръпка в цялото ми тяло. Сякаш току-що бе дошла надеждата. Сякаш току-що беше дошла причината, заради която трябва да продължа напред.
•Ейдриън- Много се притеснявам за теб! Не сме се виждали и чували от много време. Не ходиш на училище, не звъниш, не пишеш.. започвам много да се тревожа за теб. Хайде, отвори ми вратата!
Станах от леглото и с бавни стъпки отидох до вратата, опрях гръб на нея, докато седях на земята.
•Нанси - Здравей, Ейдриън!
•Ейдриън - Добре ли си?
•Нанси - Не съм добре!
Ейдриън също опря гръб на вратата.
•Ейдриън - Виж, аз съм тук! Винаги ще те подкрепям. Знам, че ти е много трудно в момента, но трябва да се стегнеш. Не може цял живот да седиш затворена в стаята между четири стени!
•Нанси - Може би!
•Ейдриън - Трябва да продължиш напред. Трябва да намериш смисъл на живота ти. Да намериш цел, заради която да продължиш!
В този момент ми се идваше да му кажа, че той беше моята надежда. Че той беше моята цел в живота!
•Ейдриън - Хайде, отвори ми вратата! Моля те! Ужасно ми е гадно без теб.
Станах бавно, изтърках сълзите от очите си и отворих вратата.
Видях насълзените очи на Ейдриън, а след това той ме прегърна силно.
•Ейдриън - Аз съм с теб! Много те обичам.
•Нанси - И аз много те обичам... много!
Поне тогава успях да си призная, че много го обичам, макар и да бях го казала по заобиколния начин... Просто ситуацията беше такава, че само тогава можех да му кажа, че го обичам, без той да го намери за странно.
•Ейдриън - Радвам се да те видя! Много се притеснявах за теб.
Ейдриън погледна толкова загрижено в насълзените ми очи.
Винаги съм си повтаряла, че красотата му няма нищо общо с външния му вид. Красотата му беше в това, да гледа загрижено в очите ми!
•Нанси - Добре съм! Ще се справя!
•Ейдриън - Ти си силна! Не познавам по-силен човек от теб.
•Нанси - Много мило, благодаря за подкрепата. Как реши да дойдеш?
•Ейдриън - След като не отговори на 142-те ми съобщение, реших най-накрая да дойда и да те отвлека от вас. Хайде, обличай се и да излизаме...
•Нанси - Къде ще ходим?
•Ейдриън - Забравил си. Шарлот организира парти. Карлос също ще е там. Ще се опознаете още повече. Или може би е лоша идея да ходим на парти?
Мама също дойде в стаята.
•Елизабет - Идеята е добра! Не искам да седиш в стаята си, миличка. Баща ти би искал да се забавляваш и да продължиш живота си напред!
•Ейдриън - Майка ти е напълно права! Пък и кога друг път Шарлот ще прави парти у тях?
•Нанси - Прави сте! Ще се приготвя и ще отидем. Но те предупреждавам, че няма да се напивам!
•Ейдриън - Хах, няма проблем.
Отидох в банята, мама и Ейдриън си говориха.
•Елизабет - Хей, благодаря ти! Само ти може да я накараш да се усмихне. Радвам се, че дъщеря ми има приятел като теб. Бъди до нея, нуждае се от любов и подкрепа! Ти си като нейн брат и ти имаме пълно доверие.
•Ейдриън - Не се безпокой! Винаги ще бъда до нея, както и тя до мен.
Мама се усмихна на Ейдриън и излезе от стаята.
Преоблякох се и излязох от банята.
•Ейдриън - Е, ще тръгваме ли?
•Нанси - Ще отидем!
На Ейдриън телефона звънна, но той отказа обаждането.
•Нанси - Кой беше?
•Ейдриън - Шарлот...
•Нанси - Защо не й вдигна?
•Ейдриън - После ще й се обадя. Да слизаме долу!
С Ейдриън слязохме долу, Бети беше там.
•Бети - Нанси, сестричке... Добре ли си?
•Нанси - Добре съм, Бети! Ти добре ли си?
•Бети - Справям се някак.
•Ейдриън - Ако искаш може и ти да дойдеш на партито.
•Бети - Ще си помисля, благодаря!
•Нанси - Ейдриън, отивам в колата!
Отидох в колата, Ейдриън ме последва.
•Елизабет - До скоро! Пазете се!
Ейдриън се качи в колата, запали я и тръгнахме.
•Ейдриън - Е, как се чувстваш?
•Нанси - По-добре!
Само с Ейдриън усещах спокойствие в неговото присъствие.
Досега бях потънала в скърби и болка, бях си изплакала цвета на очите, но след като видях неговите очи и усмивка... забравих за абсолютно всичко!
Синьото в очите му, караше сърцето ми отново да бие, а усмивката му беше купидонова стрела в моето сърце.