СЛЕД ТЕБ

Глава (24) - "Предколедна бъркотия"

•Нанси - Попитах те нещо... В кого си влюбена?
•Бети - Как смееш да нахлуваш в стаята ми? Какво те засяга в кого съм влюбена?
•Нанси - Стига вече, Бети... Не разбирам на какво се дължи това твое държание към мен. Сякаш съм убила човек.
•Бети - Не си убила човек... по лошо е. Преспа с най-добрият си приятел. Какво очакваш? Да те аплодирам ли?
•Нанси - Не, но очаквам разбиране. Ти си ми сестра, а се държиш с мен като с чужд човек. Мразиш ме.
•Бети - Не те мразя, ти си ми сестра. По-голяма съм от теб и искам най-доброто за теб.
•Нанси - Оценявам това, че се опитвате да ме защитавате и пазите, но смятам, че животът е мой и аз решавам как да го живея. Нали така? Както аз не се бъркам в твоя, така и ти не искам да се бъркаш в моя.
•Бети - Знаеш ли... Прави каквото искаш, но накрая ти ще бъдеш разочарованата и тогава ще си говорим пак.
•Нанси - Защо да бъда "разочарована" ?
•Бети - Ейдриън не е за теб, както и ти не си за него. Много добре го знаете, но въпреки това продължавате да дълбаете все повече в отношенията ви.
•Нанси - Казах ти... това е моят живот и аз решавам кое е добро за мен и кое не. Ще се радвам с мама вече да го разберете и да ми дадете поне малко свобода. Както и да е... Лека вечер!
•Бети - И на теб! Затвори вратата!
(Нанси кимна с глава, след което излезе от стаята и затвори вратата. Бети отново започна да си говори сама.)
•Бети - Може да е грешно, но те харесвам, Ед. Може да бъде неправилно и коварно, но няма да позволя да си с друга! Искам да бъдеш само мой.

• • • • • • • • • • • • • • •

• НА СУТРИНТА •

(Ейдриън слизаше мързеливо по стъблите и се насочи към входната вратата. Анна го чу, след което избърза да излезе от кухнята.)
•Анна - Добро утро, скъпи. Няма ли да закусваш?
•Ейдриън - Не съм гладен. Ще ям в училище.
•Анна - Не може така... как ще стоиш гладен? Хайде, направила съм пържени филийки. Има и сладко.
•Ейдриън - Казах ти, че не искам... Закъснявам за часовете. Хайде!
•Анна - Ед...
•Ейдриън - Слушам.
•Анна - Не разговаряй с онова момиче. Не искам вече проблеми, моля те. Снощи едва успях да успокоя баща ти.
•Ейдриън - Добре, мамо.
•Анна - Наистина ли?
•Ейдриън - Да! Хайде, хубав ден!
•Анна - И на теб, сине!
(Ейдриън излезе от къщата, Анна се зарадва от думите му.)

* * * * *
(Нанси вече беше в училищният коридор. Тя подреждаше учебниците си в шкафчето, след което при нея дойде Кейт.)
•Кейт - Добро утро! Как си?
•Нанси - Добре съм.
•Кейт - Само това ли ще кажеш? И аз съм добре, благодаря че попита....
•Нанси - Не ми се говори.
•Кейт - Виж, кълна се, че по никакъв начин не съм помогнала на сестра ти да ви намери. Аз дори не знаех къде сте.
•Нанси - Тогава как е разбрала?
•Кейт - Може би просто се е досетила... Казвам ти истината. Никога не бих те предала.
(Кейт започна да гледа Нанси с тъжен поглед. Нанси видя това, след което реши да я прегърне.)
•Нанси - Извинявай... напоследък съм много напрегната, знаеш го. Вярвам ти!
•Кейт - Няма проблем... разбирам те. Какво стана снощи? Как беше сексът с Ейдриън?
(Кейт започна да се подсмихва.)
•Нанси - Не ми напомняй, моля те... Бяхме пийнали и допуснахме тази грешка. Родителите ни разбраха и ни забраниха да се виждаме и да говорим.
•Кейт - Я стига... Да не сте на 10 години, че да се държат с вас като с деца. Не ги слушайте!
•Нанси - Не ги слушам, но не знам дали и Ед няма да послуша техните... Може би след снощи вече не иска да ме вижда.
•Кейт - Не мисля така... Виж...
(Кейт погледна напред, Нанси също. По коридора към тях се преближаваше Ейдриън.)
•Нанси - Ужас... срам ме е.
•Кейт - Стига, не се дръж като дете.
(Ейдриън се присъедини към тях.)
•Ейдриън - Здравейте!
•Кейт - Здрасти, Ед! Е, аз ще влизам в час... доскоро.
(Кейт се усмихна, след което продължи по коридора. Ейдриън и Нанси останаха сами.)
•Ейдриън - Как си?
•Нанси - Не знам...
•Ейдриън - Защо не ме гледаш в очите?
(Ейдриън сложи ръка на брадичката на Нанси и завъртя главата й към неговата. Тя го погледна в очите, той нея също.)
•Ейдриън - Не се срамувай от мен... Снощи беше толкова хубаво. Аз... не знам... радвам се, че го направихме.
•Нанси - Ед, ако вашите разберат, че отново разговаряш с мен ще стане отново проблем.
•Ейдриън - И какво от това... не ми пука. Как ще разберат?
•Нанси - Карлос може да пъкне отвсякъде. Ще им каже.
•Ейдриън - Ами да им каже. Той снощи не беше в нас и не е разбрал за случилото се е.
•Нанси - Страх ме е...
•Ейдриън - От кое?
•Нанси - От това нашите да не се ядосат и да ни изпратят някъде. Да ни разделят.
•Ейдриън - Недей! Не се страхувай!
(Той хвана ръката й.)
•Ейдриън - Никой не може да ни накара на сила да правим нещо, което не искаме. Знаеш го.
•Нанси - Така е, но...
•Ейдриън - Какво "но" ? Нима искаш повече никога да не си говорим? Стига... в едно училище сме, приятели сме и няма как това да стане.
•Нанси - Прав си, Ед. Не ме интересува какво ще си кажат всичко, просто ми е грижа за теб и за вашите.
•Ейдриън - Спокойно, аз ще се оправя с нашите. Окей?
•Нанси - Окей!
(Нанси се довери на Ейдриън и се усмихна. Той също.)
•Ейдриън - Исках да те попитам и още нещо.
•Нанси - Да?
•Ейдриън - Ами... Ще дойдеш ли на танците утре с мен?
•Нанси - Танци?
•Ейдриън - Да, коледните танци. Утре е Коледа. От гимназията отганизират коледни танци. Ще бъде яко.
•Нанси - Съвсем бях забравила за тях... Ужас. Разбира се, че ще дойда с теб!
(Ейдриън се усмихна, след което двамата се прегърнаха.)
•Ейдриън - Хайде, да влизаме в час.
(Двамата влязоха в час.
Карлос отвори входната врата на къщата на Ейдриън. Анна го чу, след което отиде да провери кой е.)
•Анна - А, ти ли си... Защо се прибираш толкова рано от училище?
•Карлос - Болеше ме главата и не ми се седеше. Ти кой друг очакваше да дойде?
•Анна - След снощната врява , очаквах отново Елизабет да ми се натресе.
•Карлос - Врява ли... Каква врява?
•Анна - Вярно, ти не беше снощи тук. Съжалявам, че ще ти го кажа, защото знам, че харесваш Нанси, но...
•Карлос - Но какво? Какво е станало? Тя добре ли е? Намерихте ли ги?
•Анна - Добре са! Прибраха се. Ед е на улилище.
•Карлос - Не съм го виждал. Тогава какво е станало? За какво говориш?
•Анна - Нанси е напила сина ми, приластила го е, след което е преспала с него.
•Карлос - К-какво? Не...
(Думите на Анна заседнаха в ума на Карлос и той се почувства толкова наранен и предаден. Сърцето му се сви от болка и очите му се насълзиха. Той едва успяваше да ги сдържа, за да не заплаче пред леля си.)
•Анна - Казвам ти истината. Елизабет дойде с дъщерите си снощи и вдигнахме целия квартал. Нейт забрани на Ед да се вижда и да говори с нея.
•Карлос - Но как така... Защо Ед е позволил това да се случи?
•Анна - Бил е пиян... било е план на Нанси. Сигурна съм, че той няма вина. Проклето да бъде онова момиче... съсипа ни.
(Карлос затвори очи, след което издиша тежко. Той беше повече от разгневен, но успя да го скрие от Анна. Той тръгна към вратата.)
•Анна - Къде отиваш?
•Карлос - Ще изляза на въздух... до скоро!
•Анна - До скоро!
(Карлос излезе от къщата гневен, Анна се усмихваше хитро и доволно.)
•Анна - Готово, пуснах бомбата... Сега ще чакам Карлос да свърши моята работа. Той ще отдели Нанси от сина ми.