1.1 - Писмото

889 32 12
  • Dedicated to Maria Slavcheva
                                    

ВНИМАНИЕ!!! Понякога Wattpad има проблем и не показва главите в правилния ред (Това е някакъв бъг)

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

ВНИМАНИЕ!!! Понякога Wattpad има проблем и не показва главите в правилния ред (Това е някакъв бъг). Това не се случва често, но ако се случи, моля четете в правилния ред (1.1, 1.2, 1.3, 2.1, 2.2, 2.3, 3.1, 3.2 и т.н.)

◥◤◢◣◥◤◢◣◥◤◢◣◥◤◢◣

„Мисли трезвo! Без паника! Паниката замъглява разсъдъка и може да ти коства задника", повтаряше си Стивън на ум. Сърцето му биеше толкова силно, че сякаш щеше да изскочи от гърдите му.

Той се огледа, опитвайки се да разбере къде се намира. Той беше във вътрешността на сфера, направена изцяло от платина, скъпоценна клетка, но все пак клетка. Размерите ѝ бяха около два метра във всички посоки и навсякъде стърчаха тръби и различни датчици. Той разпознаваше само барометърa, който се намираше в дясно от главата му. От стъкленото прозорче отпред се виждаше лицето на негодника Милър, който сигурно го бе затворил тук, докато е бил в безсъзнание. Светлината от сутрешното небе на Аляска се отразяваше в голото му теме.

На лицето му все още беше залепена самодоволната усмивка, която носеше постоянно. Той се обърна настрани и каза нещо, но Стивън не успя да го чуе, след което погледна право в очите му и се ухили подигравателно. Пресилената гримаса го караше да изглежда почти като анимационен злодей.

Стивън седеше на платинен стол. Ръцете му бяха завързани с метални шини към дръжките му и без значение колко силно се дърпаше не успяваше да се измъкне. На лицето му имаше някаква маска, свързана с тръба към тавана. В малката сфера се носеше спокойна инструментална музика, която наподобяваше мелодиите, които се пускат в асансьорите или магазините. Тя беше меко казано неподходяща за ситуацията.

Той чу механични звуци и сферата се разтресе. Последва леко свистене и целият под започна да вибрира, сякаш нещо се движеше под краката му. Изведнъж прикованият мъж чу експлозия и усети рязко ускорение, което го залепи за стола.

Утопия: Градът в небесатаWhere stories live. Discover now