Утопия: Градът в небесата

ГЛАВА СЕДМА - Сънища, разговори и спомени

Стивън се намираше в някакво летящо превозно средство, запътило се към неизвестна дестинация. Той беше някакъв учен или поне така изглеждаше. Мислеше си, че сънува, но се виждаше от страни, сякаш гледа филм и е един от актьорите. Не можеше да се помръдне, не можеше да разбера какво прави, просто наблюдаваше. Облечен беше с костюм, а върху него с бяла престилка. Имаше значка, на която пишеше „Корпорация ВИТА, глава на R&D департамент, д-р Адъм".

До него стоеше мъжа който му се присъни в базата Полета на Икар, онзи с дългата черна коса, вързана на опашка. Детектива осъзна че сънува.

Сградите отвън превозното средство изглеждаха странно високи и имаха заострени върхове. Повърхността им беше гладка и приличаше на нещо средно между метал и стъкло.

Стотици други летящи устройства осейваха светлото обедно небе.

- Какъв е поводът да пътуваш с мен Кейн, обикновено използваш частен аеромобил? – Попита този, който приличаше на Стивън.

- Трябва ли ми повод да се срещна с най-добрият ми приятел? – Отвърна другият. Гласът му звучеше едновременно дълбок и висок.

- О, колко си великодушен! – Каза саркастично Адъм.

- Добре де, задник, имам повод! Исках да ти съобщя голямата новина лично – той направи драматична пауза, преди да продължи. – Направиха ме член на борда на директорите във Вита!

- Честито! – Отвърна доктора. – Радвам се за теб. Работи дълго и усилено за това, заслужаваш го.

- Така е. Обаче и ти трябва да си част от него! – Каза решително Кейн.

- Благодаря за мисълта, но знаеш, че не ме бива особено в политиката и подобни глупости. Ти ще се справиш по-добре от мен в борда, моето място е в някоя лаборатория.

- Може и така да е, но без нас двамата, Вита нямаше да съществува! – Той въздъхна дълбоко. – Поне сега ще имаш човек който да ти помага с политиците. Като говорим за това, ще опитам да ги навия да спонсорират „специалния" ти проект.

- Винаги те е бивало с думите, но ако успееш да ги убедиш да го направят, ще те призная за крал на реториката – двамата се засмяха.

Аеромобилът остави Кейн в някакъв огромен град излетя отново.

Стивън не видя пътуването, вместо това сънят се измени и го отведе директно в дестинацията, към която доктора пътуваше.