Детектив Стивън Скот получава мистериозно писмо, носещо улика за серийния убиец, отнел живота на съпругата му, което ще го отведе до невероятния град в небесата - "Вавилон". Там той ще се натъкне на мистериозната и красива жена, обитаваща сънищата м...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кевин прибра картата обратно в джоба си и се запъти към колата. Докато стигна до нея изглеждаше като ходещ снежен човек и трябваше да се отърси, преди да влезе, след което врътна ключа и потегли отново.
Тъй като имаше значително количество сняг и се трупаше още, колата се движеше доста бавно - с около петнадесет километра в час. През следващите шейсет минути по пътя не се видя нищо. Нямаше каквито и да е било знаци за човешко присъствие. Снегът се сипеше на толкова едри парцали, че следата от самия автомобил се губеше зад него и чистачките едва смогваха. Ако не друго то поне изглеждаше красиво. Снежинките се осветяваха от мощните фарове и блестяха като танцуващи във въздуха кристали.
На шейсетата минута след портата Стивън забеляза нещо в далечината. Нещо, което беше трудно за обяснение. За секунда му се стори, че огромна титанична сянка си проправя път през бялата виелица и се е насочила към тях, за да ги размаже под тежестта си, ала щом се приближиха, осъзна, че всъщност е някаква гигантска мрачна структура. Масивен черен монолит се извисяваше пред тях. Върхът му пронизваше небесата и се губеше във вихрушката. Цветът му бе тъй тъмен, че сякаш поглъщаше светлината като черна дупка. Погледнат от ъгъл човек дори не можеше да види ръбовете му.
- Какво по дяволите е това нещо? - попита Стивън.
- Ами, това е гигантският магнит - отвърна Стюард.
Близнакът отби и паркира на криво между два други автомобила, които изглеждаха почти идентични на този, с изключението на драскотините и изкривената броня на десния.
- От тук нататък ще вървим пеша – рече Стюард.
Близнаците слязоха от колата и нагазиха почти до кръста в дълбокия сняг.
Секундата в която Стивън излезе, усети силно придърпване в зоната на пояса, сякаш невидима ръка го беше сграбчила за колана и го влечеше към монолита. Дърпането бе толкова мощно, че започна да тегли осемдесет и пет килограмовия мъж през снега като парцалена кукла и едва не го събори. Мислейки бързо, детективът дръпна края на колана си и го разкопча, а той се откъсна от ушите на джинсите му, изви се като змия около ханша му и излетя към магнита, халосвайки го с такава скорост, че трясъкът закънтя в ушите и на тримата.
