2.3 - На път

47 8 2
                                    

На излизане от сградата Стивън закачи платинената значка, която му бе пратена с писмото, от лявата страна на тъмночервеното си яке и започна да се оглежда за хората, които трябваше да го посрещнат

Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.

На излизане от сградата Стивън закачи платинената значка, която му бе пратена с писмото, от лявата страна на тъмночервеното си яке и започна да се оглежда за хората, които трябваше да го посрещнат. След известно време забеляза двама мъже, които стояха един до друг и държаха картонена изрезка с неговото име - написано с леко грозноват почерк. Той се запъти към тях и ги огледа добре, опитвайки се да ги прецени.

Единият беше мургав, а другият бял като сняг. По-тъмният имаше дълга и рошава коса стил „гръмнал бойлер в тръстика", а светлият бе с къса и руса като военен. Ако игнорираше тези разлики, двамата изглеждаха изненадващо сходно, като снимка преди и след изпичане на плажа и ужасяващ фризьорски инцидент.

Щом се доближи повече, зеленоокият детектив забеляза, че и двамата имат белези по ръцете. Тези на мургавия изглеждаха причинени от изгаряния, сякаш се бе опарвал на фурна, а другият имаше втвърдена кожа по дланите си, която най-често се получава от професии изискващи физически труд, като например механик или строител.

Стивън очакваше да го посрещнат хора изглеждащи като тайни агенти - сериозни, високи, с тъмни очила и черни костюми - но тези двамата бяха ниски, слаби и облечени със сини гащеризони и жълти якета над тях.

- Добър ден! Предполагам, че вие сте хората, изпратени от Орион да ме посрещнат.

- Да, ние сме - отговориха те в един глас.

- Аз съм Стивън, приятно ми е да се запознаем - той им подаде ръка. Двамата го хванаха заедно, разтърсвайки дланта му странно и хлабаво, сякаш го правеха за пръв път, създавайки най-неловкото здрависване на света, което сякаш не им направи никакво впечатление.

- Аз съм Стюард - каза мургавият.

- Аз съм Кевин - добави светлият.

Утопия: Градът в небесатаTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang