Детектив Стивън Скот получава мистериозно писмо, носещо улика за серийния убиец, отнел живота на съпругата му, което ще го отведе до невероятния град в небесата - "Вавилон". Там той ще се натъкне на мистериозната и красива жена, обитаваща сънищата м...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Стивън сънува спомен от дома на баща си, Вилхелм. Като шестгодишно дете родителите му го бяха завели в един Мол, където видя количка, която много му хареса, но те не желаеха да му я купят – е, поне татко му. Той се беше разплакал – както можеше да се очаква от малчуган на тази възраст – и това ги склони и му я взеха. Щастието му не продължи дълго, защото щом се прибраха вкъщи, Вилхелм я счупи пред очите му и обясни, че децата трябва да слушат родителите си, както войниците трябва да се подчиняват на командирите и жителите на правителството, инак щял да настъпи хаос.
Точно в този момент се появи и вратата, дървото, жената, смъртта, двойникът му, детето и огънят. Когато златният пламък обгърна всичко и започна да се извива в ново дърво, сънят се сля с реалността и Стивън подскочи, защото за секунда си помисли, че светът наистина гореше, но за радост беше просто светлината на някакъв прожектор, светещ в очите му и той все още се намираше в колата със Стюард и Кевин.
Навън небето беше тъмно и се вихреше снежна буря, изглежда денят бе отстъпил място на нощта. Зеленоокият се ядоса на себе си, защото беше проспал целия път и нямаше идея къде се намира. Телефонът му също нямаше обхват, което значеше, че GPS-ът нямаше да може да изпраща сигнал. Трябваше да се свърже с интернет до дванадесет вечерта, инак приятелят му в полицията щеше да получи съобщение, че нещо не е наред.
Нямаше помен от зеленината и планините, на които Стивън се наслаждаваше, преди да заспи. Извън автомобила валеше и пътят, по който колата беше минала, бе обграден от високи снежни стени. Когато погледна през задния прозорец, той видя, че колата се бе движила през снега и предположи, че под бялата покривка нямаше асфалтиран път.
Светлината, която го пробуди, идваше от изключително мощният прожектор, закачен над гигантската порта отпред.
