Детектив Стивън Скот получава мистериозно писмо, носещо улика за серийния убиец, отнел живота на съпругата му, което ще го отведе до невероятния град в небесата - "Вавилон". Там той ще се натъкне на мистериозната и красива жена, обитаваща сънищата м...
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Стивън сънува спомен от дома на баща си, Вилхелм. Като шестгодишно дете родителите му го бяха завели в един Мол, където видя количка, която много му хареса, но те не желаеха да му я купят – е, поне татко му. Той се беше разплакал – както можеше да се очаква от малчуган на тази възраст – и това ги склони и му я взеха. Щастието му не продължи дълго, защото щом се прибраха вкъщи, Вилхелм я счупи пред очите му и обясни, че децата трябва да слушат родителите си, както войниците трябва да се подчиняват на командирите и жителите на правителството, инак щял да настъпи хаос.
Точно в този момент се появи и вратата, дървото, жената, смъртта, двойникът му, детето и огънят. Когато златният пламък обгърна всичко и започна да се извива в ново дърво, сънят се сля с реалността и Стивън подскочи, защото за секунда си помисли, че светът наистина гореше, но за радост беше просто светлината на някакъв прожектор, светещ в очите му и той все още се намираше в колата със Стюард и Кевин.
Навън небето беше тъмно и се вихреше снежна буря, изглежда денят бе отстъпил място на нощта. Зеленоокият се ядоса на себе си, защото беше проспал целия път и нямаше идея къде се намира. Телефонът му също нямаше обхват, което значеше, че GPS-ът нямаше да може да изпраща сигнал. Трябваше да се свърже с интернет до дванадесет вечерта, инак приятелят му в полицията щеше да получи съобщение, че нещо не е наред.
Нямаше помен от зеленината и планините, на които Стивън се наслаждаваше, преди да заспи. Извън автомобила валеше и пътят, по който колата беше минала, бе обграден от високи снежни стени. Когато погледна през задния прозорец, той видя, че колата се бе движила през снега и предположи, че под бялата покривка нямаше асфалтиран път.
Светлината, която го пробуди, идваше от изключително мощният прожектор, закачен над гигантската порта отпред.
