Утопия: Градът в небесата

ГЛАВА ШЕСТА - Градът в небесата

Всички отидоха до центъра на имението и се наредиха около кръглата маса.

- Преди да започнем, искам да ти покажа нещо страхотно, Стив.

Мартин отиде до голямата метална, празна стая в края и започна да натиска клавиши на един панел, намиращ се до нея.

- Така, това ще ти отива. Сега гледай! – Младоликият мъж се отдръпна.

От металната стая се чу странен механичен звук. Стивън видя как хиляди малки частици се появиха вътре. Те се движеха хаотично из помещението, отскачайки от стените и блъскайки се една в друга, изглеждаха като рояк от пчели. Изведнъж се концентрираха в центъра и започнаха да формират нещо. Слой по слой, пласт по пласт се редяха една върху друга, сякаш невидимо дете си играе със строител. След няколко секунди, те започнаха да придобиват формата на дрехи, сгънати прилежно на пода.

- Воала! Ето така правим графен. Нека да ти представя едно от най-великите изобретения на Вавилон, Принтерът на материя - Мартин разтвори ръце встрани, държейки се като търговец, опитващ се да направи първата продажба за деня.

- Това е невъзможно! – Стивън беше в захлас.

- Смята че е невъзможно, въпреки, че току що го видя. Типично нелогично човешко поведение - коментира саркастичният изкуствен интелект, на име Роуз.

- Ние създаваме триизмерни модели предварително и го държим зареден с необходимите материали. Тези бебчета могат да създават почти всичко – търговеца продължи да се хвали.

- В крайна сметка това е 3D принтер, който може да работи с много повече материали, с по-висока скорост, нали? - Стивън се опита да опише машината с няколко думи.

- Точно така, приятел. Е, няма ли да се преоблечеш?

- Тук ли?

- След случая преди малко има ли какво да криеш? - Мартин взе дрехите от принтера и ги подаде на детектива. - Шегувам се! - Той заведе Стивън до малка стаичка в ляво, където се намираше съблекалнята.

Хората във Вавилон използваха тази технология за да създават не само дрехи, но и всичко останало от което имаха нужда. Мебели, инструменти, дрехи и дори храна, която почти минаваше за домашно приготвена.