2.1 - На път

212 11 0
                                    

Три дни по-късно, Стивън Вилхелм Скот стоеше пред жилищната си сграда и се взираше в платинената значка, която беше получил заедно с мистериозното писмо

Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.

Три дни по-късно, Стивън Вилхелм Скот стоеше пред жилищната си сграда и се взираше в платинената значка, която беше получил заедно с мистериозното писмо. Куфарът му, който приготви предната нощ, стоеше до него. Вътре имаше няколко чифта дрехи, тефтери, химикали, записващо устройство, лупа, бинокъл, комплект за взимане на отпечатъци и други приспособления, които можеха да потрябват.

Той преглеждаше всички данни за случая на ум, както бе правил много пъти, опитвайки се да подреди фактите по такъв начин, че да имат някакъв смисъл. Засега имаше твърде много неизвестни.

Писмото бе написано от някой наречен Орион, твърде рядко срещано звание, за да е лично име. Детективът предположи, че е по-вероятно да е прякор, използван от самия писател, а не лепнат му от другите, защото повечето тъй лепнати прозвища са или подигравателни, или производни от фамилия, или първо име. Този „Орион" искаше помощ за издирването на човек в близост до Аляска. Къде по-точно? Неизвестността на локацията показваше, че мястото или трябва да остане в тайна, или е капан и не искат да се знае къде се намира Стивън. Ако втората възможност се окажеше правилната, детективът се бе подсигурил, като настрои GPS-а на телефона си по такъв начин, че да предава локацията му на система, която щеше да изпрати сигнал на негов познат в полицията, ако той не вкарваше паролата си всяка вечер. Тайнствеността около липсващия човек също представляваше интересна променлива. Имаше вероятност клиентът да не желае името на изчезналия да излезе наяве, да е някой извън закона и затова да е твърде рисковано да му го разкрие - в случай, че не приеме - или самият „Орион" да не го знае – може би дори ще търси Шахматния убиец. Друго нещо, което можеше да се извлече от наличните данни, беше, че мястото ще е на значително надморско равнище, заради хапчетата против височинна болест, което значеше, че ще е на някоя планина. Този факт не бе от голяма полза, защото в Аляска имаше три хиляди осемстотин осемдесет и четири такива. Той също така забеляза присъствието на темата за звездите и космоса върху кутията, печата, значката и дори името на човека, който искаше да го наеме. Най-любопитният за него факт – който вероятно не би направил никакво впечатление на някой друг – беше липсата на каквито и да е следи от употреба или транспорт върху кутията, която получи. Пощенските служби рядко успяваха да доставят подобни колети без никакви повреди, а на този нямаше дори драскотина - даже и един отпечатък! Това намекваше, че клиентът му я бе доставил със собствени средства, но тогава защо не дойде при Стивън сам или поне не го транспортира с тях?

Утопия: Градът в небесатаOù les histoires vivent. Découvrez maintenant