И вълците могат да обичат

• Глава 10 •

Дейзи

Почти бях стигнала края на дивата горска част. Усещах крачките си тежки и бавни, а главата натежала от безплътни мисли. Вървях плахо и нерешително, като че ли бях някоя прегрешила блудница, завръщаща се позорно у дома.

,,Няма за какво да се разкайвам, нали?"-питах се мислено докато ритах, изпречилите се съчки и камъчета, на пътя ми.

Стореното от мен не бе толкова ужасно. Да, опитах се да съблазня странен дървар, който се оказа кухо дърво. Изоставих болната си баба, незащитена и сама на произвола на съдбата. Наруших обещанието, което дадох към семейството си и излъгах опасен мъж с гневни проблеми...

-Боже мили!-прошепнах мигом, заковавайки се на място подобно на сърна, пронизана от лък.

Срелата на прозрението ме бе уцелила.

,,Наистина е зле!"-хванах се за главата от недоумение и ужас-,,Как може да съм така импулсивна! Така глупава!"-всеки момент бях готова да се разплача-,,Та той знае къде живее баба! Може дори да е..."-не посмях да довърша, защото звукът от стъпки привлече вниманието на изострения ми слух. Данте бе дошъл за мен...

-Здравей, малка лъжкиньо!-изръмжа той тихо, карайки миниатюрните косъмчета по врата ми да се изправят.

Нямаше смисъл да се преструвам на шокирана или уплашена. Нямаше смисъл да се обръщам. Намерих сили само да се усмихна сладко и да изиграя финалната роля във фалшивия си спектакъл.

-Данте!-възкликнах с прекалена енергия, разпервайки ръцете си изненадано-Търсих се на мястото на срещата, но явно съм се изгубила и не те намерих.

-Спести си лъжите, Маргюрит-гласът му бе дрезгав, тъмен и изпълнен с горчивина и горест-Наясно сме и двамата, че не ти мен търсиш цял ден, а аз теб.

Опитах се да различа изражението му в тъмнината, но не успях, тъй като мъжът се бе скрил в сянката на един бор и гъстият бръшлян наоколо пречеше.

-Бях заета-отвърнах след дълга мъчителна пауза.

-С какво, скъпоценна моя?-изхриптя той, тръгвайки лека по лека към малката ми беззащитна форма-Дърва ли сече?

Изсумтях от убийствения намек в обръщението и суровите му, поднесени като ласка, думи. Засега подтискаше гнева си добре, но вече предвкусвах кулминацията в непоносимо кротката атмосфера помежду ни.