И вълците могат да обичат

• Глава 4 •

Дейзи

-Напълно си полудяла!-засмя се неочаквано с плътния си глас дърварят, при което аз скръстих ръцете си така здраво, че побеляха.

Не ми харесваше, когато някой ме караше да се чувствам по-нисша и предизвикваше най-лошото от импулсивния ми характер.

-Не казах нищо забавно- отвърнах намръщено като облак, предвещаващ буря-Намеренията ми са напълно искрени.

-Не се и съмнявам в това-усмихна се Филип подигравателно-Струваш ми се упорито човече, но доста наивно. Не знаеш колко много самотни вълци бродят наоколо. Не е гаранция, че ще откриеш този, който е убил баща ти ... ако изобщо оцелееш сама.

-М-мога да се справя с каквото и да е!-възкликнах смело, макар и с огромна доза несигурност.

Определено нямаше как да надвия цяла глутница вълци, но той не биваше да узнава за страха ми.

-Така ли? Полумъртва в студа можеш ли да се справиш, момиче?

-Не съм те карала да ме спасяваш-озъбих се насреща, чувствайки се като ранено животно при самоотбрана- И без теб щях да доживея утрото!

-Като хванеш хипотермия, много умно-извъртя очите си със сарказъм Филип.

Идеше ми да разкъсам наглата му усмивка. За какъв се мислеше? Не бе нищо повече от дивак. Един прост и обикновен дивак, който не бе в никаква позиция да ми държи тон, а камо ли да ми вика.

-Какво те засяга? Ти сам каза, че не те интересува.

-Права си. Не ме интересува дали ще умреш или оживееш-заядливо отговори мъжът-Но предпочитам да не е близо до дома ми.

-Добре тогава благодаря за топлото гостоприемство, тръгвам си!-опитах да се изправя от леглото, ала болката в крака ме удари толкова силно, че извиках от агония.

Филип веднага се спусна към мен, изражението му неочаквано придоби израз на тревога, но аз го спрях с един жест на ръката.

-Имам превръзка-обясних му овладяно.

-Една превръзка не е достатъчна ако раната ти е гноясала!-излая той.

-Нищо ми няма.

-Може да загубиш крака си.

-Това си е мой проблем!

-Хубаво!-вдигна ръцете си той от мен-Прави каквото искаш. Вратата е отключена, нищо не те задържа тук.