Дейзи
Нежни топли ръце галеха дългите ми черни коси и разплитаха възлите около рошавите вълнисти краища. Отворих предпазливо очите си и се учудих, че се намирах в стария си дом, където камината винаги бе разпалена, а пукащият звук от горящите дърва ехтеше. Изненадах се още повече, когато забелязах застаналата фигура до мен, усмихваща се меко, мило и топло. Майка ми ми подаде чаша топъл чай и ме зави по-плътно с боцкащото вълнено одеяло. Силният мирис на мента подейства успокояващо на превъзбудените ми сетива, но вътрешно не можех да се отърся от тревожното усещане, че имаше нещо нередно. Силна болка гнетеше замаяната ми глава. Докоснах леко с пръсти челото си и усетих твърдата коричка от засъхнала кръв. Не помнех нищо.
-Брат ти излезе да те търси, обвиняваше се за това, че не успя да те опази и се страхуваше нещо да не ти се е случило-отговори Аделаид след известно мълчание, но по тъжния й поглед и сведена глава узнах, че бе премълчала още.
-Къде е той?-пробвах да се надигна, въпреки, че чувствах коленете си омекнали и балансът си разклатен.
Тя се опита да ме спре, но аз я избутах с неподозирана за мен сила и се изправих. В онзи момент не ме интересуваше, че бях само по нощница и че в къщата се чуваше глъчката от многолюден шепот. Исках да видя брат си и да се уверя, че бе добре. С несигурни стъпки се запътих към гостната, където ме чакаха не само лекарите и пазачите на селото, но и странният мрачен дървар.
-Ти?!-извиках с неочакван гняв, залитайки.
Филип понечи да ме хване, но аз се подпрях на стената и скръстих ръце отбранително, давайки му да разбере, че не желаех да ме докосва. Изпитвах някаква особена неприязън и погнуса при вида на оцъклените му очи и сивеещи торбички под очите. Дрехите му стояха кални и раздрани все едно се бе борил с нещо, а по лицето му личаха петна от рубинено червена кръв. Чужда кръв.
-Къде е брат ми?-попитах мъжете в стаята с дрезгав глас, но никое от смутените им лица не смееше да ме отрази.
-Няма го-проговори накрая студено Филип-Глутницата вълци, тероризираща селото ви го уби.
Пулсът ми се бе качил горе в гърлото. Не можех да си поема въздух.
-А аз...-наведе се над мен дърварят, погледът му изненадващо хищнически и зъл-Аз залових техния лидер.
YOU ARE READING
И вълците могат да обичат
Werewolf-Какви големи очи имаш-погали той с острите си нокти, зачервените й от студа, бузи-И какви пълни устни-прошепна дрезгаво, вдишвайки дълбоко от аромата на маргаритки в косата й-Мога да те изям! Всеки някога е чувал за приказната история на "Червената...
