Дерек Стилтън

868 53 9
                                    

Лондон 1 септември 2307
Едрите капки дъжд миеха лондонските улици и изнервяха хората попаднали в едно от тези дълги и неприятни задръствания.
А там някъде на една малка , но вълшебна уличка живееше едно тринадесет годишно момче.
Името му беше Дерек Стилтън.Висок около метър шейсет и четири с гарваново черна коса и с големи тъмно кафяви очи , а да не говорим и за усмивката му , която имаше силата да стопли и най-студения човек.
Той седеше на леглото си и препрочиташе наново книгата подарена от майка му.Хари Потър.Герой прочул се със смелоста и добротата си.Негов герой.Дерек мечтаеше да получи шанс да бъде като него , но това не бе единствената му мечта.Той искаше да учи там.Къде там?Хогуартс.Училището раждащо легенди.Но за жалост не знаеше дали има потенциала на магьосник .
Майка му бе мъгъл , а баща му магьосник.Приличаше повече на майка си за това шанса бе наистина малък , но нали надеждата умираше последна.Отново го обхвана паника , защото беше на тринадесет и днес беше последния начин да получи писмото.
-Дерек , ела да вечеряме-извика майка му.Беше твърде рзавълнувана и детето реши , че нещо се е случило.Засили се по мраморните стълби и се изтърси на мекия килим ,намиращ се в фоайето.Там го очакваха родителите му .Широки и нежни усмивки огряваха лицата им.Той се изправи и баща му му подаде едно малко писмо.Беше Приет!Това бе най-хубавият ден в живота му.
----------------------------------------------
Аз не притежавам , каквито и да е права над книгите за Хари Потър.Това е само история измислена от фен.

Дерек Стилтън и миналия прахDonde viven las historias. Descúbrelo ahora