Дерек Стилтън и миналия прах

Старите врагове с новата сила

Дерек беше толкова изненадан , че очите му щяха да изкочат от орбитите си.Самия Хари Потър!Но как бе възможно , те да са живи?!Нали са ги погребали преди години и как...Но не можеше да се сбърка!Този белег!Тези очила!Анабел стана издърпа момчетата и се опита да отвори вратата.Самата тя не вярваше , че притежава чак толкова голям страх но...това са герои!Всичко беше капан!Дали наистина бе възможно едно , макар и магическо същество , да живее триста години?Момичето се притесни , защото врата директно заяждаше , а не можеше да се телепортира.Можеха го само десетокурсниците , но дори те не се справяха добре.
-Анабел , изслушай ни-примоли се момичето приличащо на Хърмаяни-Успокой се.Ще ти разкажем всичко!
Но това беше невъзможно.Илюзия.
Анабел се отдръпна с такава скорост , че за малко да се бутне в тялото на Рей.
-Не сте познали!Знам заклинания за напреднали и не се съмнявайте , че ще ги използвам!-сълзи се стичаха по лицето й.Дерек се освести , стана и я прегърна толкова силно , че тя имаше чувството , че страха и се смачква.Винаги знаеше какво да прави и затова тя го обичаше повече от всичко друго на света.
-Небягай те !Ние ви очаквахме...
-Не знам защо , но имам странното чувство , че те са истинските...хора-и Дерек искаше да вярва втора , но дали можеше да вярва на човек от рода на Фоксиас.Не.Рон се замисли и побутна една от тухлите на стената.Тя се изпари и тримата се озоваха в огромна стая пълна с прах.Праха на миналото.Той се понесе бурно във въздуха и образува шарени образи , които започнаха да разказват своята история.
...И ТАКА ТЕ ПОБЕДИЛИ ЗЛИЯ ЛОРД ,НО ТОВА НЕ БИЛО КРАЯ .ЗА ПОСЛЕДНО ТОМ РИДЪЛ ОСТАВИЛ РИСКОВАН ПРОЩАЛЕН ПОДАРЪК.ИЗПОЛЗВАЛ ЦЯЛАТА СИ МАГИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ , ЗА ДА СЪБЕРЕ ВСИЧКО ЗЛО НА СВЕТА.ТАКА ТОЙ СЪЗДАЛ СЪЩЕСТВО , КОЕТО ПРИТЕЖАВАЛО ВСИЧКИ СИЛИ И ЕМОЦИИ НА ЧУДОВИЩАТА.ЕДИН ДРЕВЕН ПРОРОК ВЯРВАЛ , ЧЕ СЪЗДАНИЕТО ЩЕ СЕ СЪЖИВИ СЛЕД ГОДИНИ И ЩЕ ИМА САМО ДВА ИЗХОДА.ВОЛДЕМОР ДА ОЦЕЛЕЕ И В СВЕТА ДА НАСТЪПИ ВЕЧЕН МРАК ИЛИ ЦЯЛОТО ЗЛО,НА ЦЕЛИЯ СВЯТ,ДОРИ И НАЙ-МАЛКАТА ЧАСТИЧКА ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНА ОТ ПРАХА НА ВРЕМЕТО.
Образите се разпаднаха и се превърнаха в един истински спомен.
-И вие ще сте спасителите на света.Вие ще сте праховете на времето-продължи отново Хърмаяни.
-Но защо ние?Ние само доплувахме!И другите от училището щяха да се справят!Предполагам , че тази работа с чудовищата и замъка е била пълна измислица-настояваше Анабел.
-Но вие сте първите ученици успели да видят замъка.Никой друг не го е правил.Цели двеста и седемдесет години хората опитваха да го намерят , но никой не успя-спора щеше да продължи дълго и Дерек го усещаше.Нямаше по-вироглав човек от Анабел.Не можеш да спориш!Ще изгубиш!
-А тези прахове...-започна да пелтечи Рей , но явно тримката бяха готови за този въпрос.
-Те са частиците от легендата , които могат да спасят света-сега започна да загрява.
-Но как ще ги намерим?
-Няма да е лесно!Никой не знае как , но вярвам , че с помощта на нови приятели , ще успеете-А, щях да забравя.Дерек ти си миналото , Анабел е настоящето и най-силния прах остава за Рен.Бъдещето!Ние ще ви обучим на всичко , което трябва да знаете.
Тримата припаднаха.Събудиха се в болничното крило,но един от тях имаше нова сила.Силата на миналото.
Лека нощ ,Дерек.
КРАЙ НА КНИГА ПЪРВА.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Благодаря на всички , които ме подкрепяха да напиша тази история!Дано да ви харесва!Ако имате някакви забележки или просто искате да споделите нещо , пишете ми.
Довиждане и до нови срещи .