Дерек Стилтън и миналия прах

Дерек обича амбицьозните

Защо тя го отбягваше ?!Защо не искаше да дойде с него и Рен?!Анабел!Какво й ставаше на това момиче?В началото , когато се запознаха , тя му се стори толкова уравновесена и амбициозна , че веднага почувства нещо...странно в себе си сякаш ...и той не знаеше.А сега?За последната седмица бе успяла да измагьоса огнен феникс , да изгори косата на една ученичка и да взриви котлето с отварата при господин Хейтъкфорд.И на всичкото отгоре постоянно изглеждаше ленива и заспала.Но днес бе решен да я заведе до онази беседка.Тя беше прекрасна , хармонична и спокойна сякаш противоположно на моментните настроения на Анабел.
Той я изчака след дългия часа по трансфигурация и дръпна на страни от другите излизащи.
-Какво ти става?-попита той директно.
-Моля?!-погледът и отново беше блед и някак нереален сякаш не живееше в реалноста , а някъде другаде.
-Анабел, какво ти е?Напоследък си толкова разсеяна и...Слушаш ли ме,въобще?-загрижено попита той.
-Да...но защо ми го казваш?!-сопна му се тя и го погледна кръвнишки.
Лицето й бе угрижено , ръцете й трепереха , а самата тя едва се държеше на крака.
-Трябва да дойдеш с мен?-задърпа я той въпреки нейното изстерично ръкомахане.
***
-Беседката?!Аз ти се доверих!-извика тя и се затича нагоре към входа на двореца.Дерек също се затича , хвана я за ръката и я помоли само за пет минути.Тя се съгласи но само за това време.
-Искам да знам какво те мъчи-обобщи й той след като изчака момичето да седне върху студеното дърво.Тя зарида и му разказа целия си сън , като не забрави нито една подробност.След като я изслуша момчето беше наистина шокирано.
-Какво ще правим?-попита той , като гласа му трепваше на всяка дума.
-Как така "какво ще правим"?-неразбра изстрадалото момиче.
-Ти си от Делфидио!Значи сънят ти е реален или поне има нещо в него!Трябва да кажем на директорите и на учител...
-Не!На никого!Това е важно за мен!Обещай ми , че няма да споделяш това на никого!
Той само се наведе , отметна кестенявия й кичур от лицето и , и я целуна с такава страст , че самия той се учуди от смелоста си.След пет минути и двамата се натискаха в малката беседка , забравяки времето и пространството , защото понякога един миг е по-голям от хиляда думи.