Дерек Стилтън и миналия прах

Класни занимания

Силен,кънтящ звук събуди спящата Ани , която беше задрямала чак към четири сутринта.Домът на Делфидио се намираше в най-лявата част на замъка и беше някак отделен от другите домове , което не допадаше много на момичето.Цяла нощ бе сънувала кошмари за това , което се криеше под огромното училище.Сега забеляза , че й другите й съученички се бяха събудили.Но от какво ?Звукът беше уникално красив и невъобразимо странен сякаш идва от...
Вратата на стаята рязко се отвори и всичко момичета се разпищяха , но се досетиха , че шумът идва от духът на Мелиса .Мелиса била прочута магьосничка с невъобразима мощ и доброта.На нея бяха прехвърлени задълженията по събуждането на момичетата.Анабел стана , отиде до голямата , но вече изгаснала камина, и я запали с помощта на Мелиса.Седна върху мекия килим , за да се сгрее и след малко всички деца се насъбраха около оганя.Беше време за първите класни заниманя.Тя стана , взе си един студен дуж и се облече с красивата черна мантия с герба на училището.Отново отиде до каменната камина да се постопли още малко.Макар и лениво тя все пак успя да стигне до голямата зала , която прииждаше от ученици.Седна на голямата маса и започна да си слага от шоколада пред нея , но за жалост днес и той не й се струваше хубава.Погледът и съзря Дерек , който подскачаше от нерви и се хилише истерично.И тя не знаеше защо този начин на поведение й допадаше особено.Не можеше да види Рен , защото поне пет от първокурсничките го бяха обградили и постоянно се надвикваха една друга.Изяде си шоколадовата филийка и тръгна към първия си час.
***
-Уилгардиум левиоса-показа учителят и малкото перце хвръкна във въздуха с такава лекота , че на Анабел и се прииска тя да бе перцето.
Толкова й се бе приискало да учи тези заклинания , а сега беше само шокирана.Сънят,снощният сън, беше показал най-големите й страхове.Една змия се виеше по целия коридор на предишната сграда,същество направено от мрак .Момиче с черна коса и зелени очи янаблюдаваше през цялото време и сякаш й говореше...
Страх обзе тялото й.Сякаш момичето бе реално.
-Уилгардиум левиоса-стана и извика тя.
Перото изхвърча , превърна се в горящ Феникс и изпепели перата на другите ученици.
Всички я наблюдаваха мълчаливо , но тя не знаеше какво да прави затова само се извини и си седна на мястото.
Вечерта беше наистина скапана , защото след два часовата лекция на учителя по практична магия , явно горящия феникс не е бил в програмата,се удари в една колона и трябваше да ходи до медицинския център .След като свърши вечерята си тя забърза към дома на Делфидио , но се блъсна в Рен и Дерек.Двамата явно се сприятеляваха все повече , а случката във влака бе забравена.
-Къде отиваш?-попита Дерек.
-В леглото си.Страшно съм уморена.А вие?Виждам , че сте приключили вечеря по-рано като мен и...
-Отиваме до беседката , която е до езерото.Ела с нас.Много ще е забавно-развълнува се Дерек.
Само при мисълта за онази беседка цялата потръпна.Извини се любезно и се отправи към стаята на момичетата.
Затвори завесите на леглото си , сгуши се в мекия юрган(тази сутрин бе помолила Мелиса за още един , защото й било студено)и вече мислеше , че сънят й бе минало.
Но тя жестоко грешеше.Той щеше да се повтори , но този път с по-голяма сила щеше да обърне света й наобратно.