Дерек Стилтън и миналия прах

Хогуартс експрес

Хогуартс експрес.Влак , който водеше до приказното място наречено Хогуартс .Влакът бе на поне седемстотин години!Поне това си бе останало същото.Е , донякъде.Просто входа му беше различен.Явно преди около сто и петдесет години някой си Хенри Дейл бе видял входа и полицята разбила голямата бяла колона.Разбира се , после всички забравили защо са го направили , затова полицаите били съдени да платят за направата на нова колона , защото поведението им било прието за вандализъм.Сега входа към приказния влак се намираше на перон седем и три четвърти.Оригинално , нали ?
***
Дерек се блъскаше да седне в кабинката , където за първи път е седял неговия герой.Всички ученици се "биеха" за това място и дребния кльощав Дерек , едвам се справяше.Но нямаше да се предаде , та нали Хари никога не се е предал.Някой го хвана и завлече в назад.Стреснат той се обърна и видя едно високо момче с кестенява коса да го гледа с подла и мазна усмивка.
-Тук седят хората , които имат поне малко смелост.Сега си тръгвай , боклук такъв .-извика му той , като се настани на мекия диван-Какво чакаш?!Ако искаш и насила ще те изкарам...
Дерек кипна и извади голямата си пръчка , която беше направена от зъб на дракон и чисти корени от змейския теч,насочи я към изпитото му лице .Още не знаеше как да прави магии , но въпреки това не бе беззащитен.Всички го зяпаха , но едно русо високо момче го дръпна и го обърна към себе си.
-Не се занимавай с него.Прочут е с глупостта си-каза той и го накара да влезе в друго копе.
Дерек се отскубна и се премести на края на влака.Седна до едно кестеняво момиче , която се стресна от компанията му , но тогава момчето от преди малко влезе.
-Извинявай , че те махнах от там , но...-започна той
-Не ти е простено!-извика през сълзи Дерек
-Прости ми!Той е боклук!Ще те тормози в училище !-Започна да се оправдава русокосия непознат ,но Дерек продължи.
-Това бе шанса ми да стана легенда , а ти го провали!
Момичето седеше и наблюдаваше всяка тази дума и чак сега се престраши да се обади.
-Легендите не се раждат от едно копе.Те се раждат от характерите си.
Двете момчета я погледнаха изненадано , а тя само се изчерви и склони глава.
Те се успокоиха и след полвин час и тримата поглъщаха от сладките , които си бяха купили от жената с количката.
-Искаш да кажеш , че фамилята ти е Рей?!-изкиска се Дерек-Въобще не ти отива ако питаш мен.
-Да,пгаам!
-Моля?
-Имах предвид , че знам.
Така нашите приятели станаха най-добри приятели и скоро щяха да разберат , че приятелството е нещо магическо и незабравимо.