Дерек Стилтън и миналия прах

Среща със стари приятели

-Готови ли сте-поколеба се Анабел , която цялата трепереше от нерви.
Не можеше да си представи , че скоро щеше да направи нещо толкова...налудничево и смахнато.И тримата се бяха изнизали след вечеря само , за да проучат водата , но , доближавайки се,страхът ги притискаше да се обърнат и да избягат.Учениците бяха в голямата зала , но въпреки това скоро щяха да се поразходят и тогава всички ще разберат за малката им тайна.След като преброиха до три и тримата вече бяха изпили отвратителната на вкус отвара и се давеха , защото вече вмести бели дробове , имаха хриле.Скочиха в мърната вода и заплуваха към дълбините на злото.Колко можеше да бъде студена тази вода!Рен потръпна от рязката смяна на температурата!Колкото повече наближаваха , Анабел усещаше силна,нетърпима болка в главата си , но не се подаваше на изкушението да изплува на повърхността.Никога нямаше да си признае , че беше помолила един от по-големите момчета да й даде малко отвара за смелост , защото както сама разбираше,тя не притежаваше.Дерек същу се страхуваше , но не и от смъртта.Това бе един от талантите му ,който я караше да се чувства неловко.Преминаха неясната част и съзряха една невиждана гледка ширеща се пред тях.Русалки!Рей не вярваше , че можеха да ги заобиколят , но сега когато ги видя остана изумен.Те бяха така противни !Зелената им кожа бе настръхнала и вместо красиви лица ,те виждаха само големите им глави с остри като бръснач зъби.Никое от съществата не доближаваше големия хълм , където спеше огромния и наповтирим Хогуартс.Дерек за малко да припадне от възхищение и благоговение.Без да мисли повече той се изтласка към огромната порта , която бе заключена и обсипана с водорасли и мидички.Приятелите му го последваха без да мислят повече.Стигнаха до желязната порта и се опитаха да я отворят.Заяждаше.Годините бяха повредили тази стара врата , но
Рей имаше точното решение.Той извади пръчката си , направена от водорасли и шчупени клонки , като я насочи точно към вратата.След малко тя изщрака и децата се понесоха навътре.Тъкмо да влязат и тогава видяха горчивата реалност .Всички морски създания наблюдаваха изумителната гледка.Русалите се насочиха готови да похапнат от сочното им месце , когато един червен лъч светлина отблъсна съществата и затвори вратата.Рей едвам дишаше и се блъскаше в пода на един от коридорите!Целият замък беше сух!Непокътнат!Децата погледнаха нагоре и ги видяха.
-Хари!
-Рон!
-Хърмаяни!