- На нас - нищо, на него - посочи Люк - много. Той е дух и не може да е влюбен в теб. Ти просто трябва да изчезнеш! - думата "дух" се заби в главата на момичето. Нима те са мъртви? - Хайде Люк, УБИЙ Я! - заповяда едино от момчетата.
Люк искаше да не бе виждал Сам никога. Сега, той трябваше да я убие и може би никога повече няма да я види. Люк тръгна бавно към нея с нож в дясната си ръка. Момичето плачеше и ги молеше да не я убиват. Люк разряза въжето и освободи момичето. Тя започна да бяга. Но къде беше?
- Последвай ме - каза Люк и скочи в една бездънна яма.
Сам се събуди с викове. Това беше най-ужасния кошмар в живота ѝ или пък не. Сънят и изглегдаше толкова реален. Спомни си момчето, което я освободи. Неговите сини очи, гласът му, косата му. Имаше чувството, че е до нея. Да, той наистина беше, просто тя все още не го бе видяла. Тя лежеше с гръб към него и си мислеше, колко е невероятен.
Тя плахо се обърна, щом усети леко гъделичкане по кожата си.
Не можеше да повярва на очите си. Това беше момчето, момчето от съня и. Беше с бледа кожа, кръв се стичаше по долната му устната с пиърсинг. Тя се опита да го докосне, но ръката и просто премина през него.
- Това е просто сън, Сам - каза тя на себе си с лека нотка съжаление, че момчето бе просто плод на фантазията и.
- Не е сън, аз съм тук - отговори той, при което момичето вече беше наистина уплашено. - Аз съм дух - продължи той - аз се влюбих в теб - Сам го погледна объркано - аз съм от света на мъртвите.
Когато Сам посегна отново към момчето, то изчезна. Вече наистина го нямаше.
- Тук ли си? - прошепна тя, надикайки се от леглото. - Къде отиде?
Тя стана от леглото и въздъхна отегчено. Явно момчето наистина беше видение. Красиво видение, съществуващо само в съзнанието и. Единствено и само там.
- Сам! - извика някой под прозореца на стаята и.
Тя се надвеси над перваза и погледна надолу.
- Анииии! - каза тя и се усмихна - Качвай се!
Ани се качи. Двете дълго си говореха, Сам и разказа за съня си, но не и за това, което бе видяла. Ани си тръгна след дълъг разговор.
Сам остана сама. Видя нещо, което изобщо не и хареса. Видя Люк. Не, това не беше най-лошото, лошото бе, че Люк....Люк, той бе завързан, биеха го, измъчваха го. Тя искаше това да е просто лошо видение или лош сън, но подсъзнанието и и казваше, че е истина. Не знаеше защо, но започна да плаче.
При Люк положението беше просто ужасно. Налагаха го, крещяха му, след това го оставиха на произвола на съдбата. Пребит, смачкан. Щеше ли да издържи?
Ето и втора част. Надявам се да ви хареса :) Очаквам мнението ви :)
