След като Люк се свести го пуснаха с предупреждение да не ходи из света на живите. Но, кой слуша правилата? Сега, той отново беше при Сам, гледаше я и не можеше да и помогне. Защо да и помага ли? Защото Сам плачеше заради видението, заради Люк. Дори и тя самата не знаеше защо, знаеше, че това е фантазия или поне така си мислеше, докато не съзря отново невероятната мръсно-руса коса на Люк.
Сам премигна няколко пъти и се опита да асимилира видяното току-що.Устните на Люк имаха нюанси на бонбонено . Тя се приближи към него, но когато стигна, не успя да го докосне. Ръката и просто премина през него.
- Хей, тук ли си? - попита Сам.
- От близо си още по-красива - каза Люк, не отговаряйки на въпроса на момичето.
- Истински ли си? - отново зададе въпрос Сам.
- Аз съм дух -Сам бързо се отдръпна от него и се сви в ъгъла на стаята си. - Не се плаши -Сам притисна краката към гърдите си още по-силно. - Страх ли те е?-Сам кимна. - Много си красива - смени бързо темата Люк и се усмихна.
- Може ли да те попитам нещо? - най-сетне проговори Сам,Люк кимна и я изкача да продължи. - Как аз те виждам, а другите не? Как изобщо си тук, след като си мъртъв?
- Имаше една легенда...
- Разкажи ми я! - каза развълнувано Сам и не изчака Люк да довърши.
"Било е Halloween. Имало е буря. Светкавици, гръмотевици. Една светкавица ударила къщата на семейство Хюч. Родителите викали детето си, него никъде го нямало. "Умряла е!" страдаха родителите. От мъка се хвърлиха в пламъците, очаквайки детето им да ги чака някъде там. Всъщност детето не бе мъртво. Бе избягало. Виждаше родителите си до деня на смъртта си."
- Все още не разбирам! - Сам беше потресена. Люк продължи да говори.
- Може би имаш нещо общо с това момиче. Всички, които ни виждат имат общо с нея. Родителите ти, къде са? -Люк вдигна пръст нагоре, сочейки небето. - Имат нужда от теб! Трябва им помощ!
Сам бавно затвори очи и секунди по-късно ги отвори.Люк бе изчезнал отново. Беше я оставил сама ОТНОВО.
Очаквам мнението ви :)
