- Здравей Сам! – синеочката погледна, човекът стоящ пред нея и го гледаше объркано. Кой беше той? С него беше едно малко дете. Доста грубо казано „дете". То имаше татуировки, много татуировки. Пиърсинг. Беше облечено в черен потник, черни кожени панталони и черно кожено яке. Косата на момченцето беше гелосана, за аксесоар носеше черни, тъмни очила. Беше плашещо. Досетихте ли се, кой е това? Алекс. Да, малкото невинно момченце. Братчето на Люк. Сега бе същински дявол или поне така изглеждаше. До Алекс седеше мъж облечен в прилежен сив костюм с черна папионка. В ръката си носеше черно куфарче. Косата му беше сива, лицето му бе измъчено. Уплашено. Сякаш, ако направи нещо грешно ще го убият. Това беше бащата на детето. Едва ли бе горд от това, в какво чудовище се е превърнал синът му. – О да, забравих. Ти не ме познаваш. Алекс. Приятно ми е да се запознаем, всъщност не – изсмя се злобно малкото момче.
- Какво искаш от мен? – попита тихо Сам.
- Хмм...не...- бе неучтиво прекъснат от силен вик, последван от падането на вратата.
- Здравей, моя, малка курво! Не ме ли поминш? – тогава на вратата се появи той. Един от най-големите и кошмари. Адам. Как бе възможно той да е жив? Как? Очите на Сам следяха всяко негово движение. Не го изпускаше от поглед. Не знаеше, какво може да стори. Единствената радост в този момент беше, че имаше група полицай, които седияха и следяха да не се случи нещо. Счупената врата май не беше голям проблем. Сам не знаеше, какво прави тук онова малко момче, заедно с възрастния мъж, какво прави тук Адам. Беше ужасяващо. Не си ли бяха разчистили сметките с него? Сега Люк не беше тук, нямаше ги Кал, Майк,Аш Найл и Пери. Нямаше никой от предишните и приятели, които я изоставиха така, най-безцеремонно. Ами детето? Откъде знаеше името ѝ. Защо беше тук? Какво исакше от нея? Тя дори не го познаваше. Дали имаше нещо общо с Адам? Определено имаше тази възможност. Въпреки, че бе малък на ръст, Алекс чудесно можеше да се впише в приятелската му среда.
Устните на Адам бавно се движеха. Произнасяше всяка дума бавно и отчетливо. Сам не го слушаше. Тя обмисляше. За детето, за Адам, за Люк. За Люк. Какво ли правеше сега той? Дали е добре? Мисли ли за нея? Въпросите, който си задавеше неотдавна.
На вратата на мястото за посещения седеше мъж с права руса коса. Тъмно сини очи. Татуировки. Пиъсинг. Изглеждаше точно като малкото момче.Сам се загледа в лицето на момчето и тогава осъзна, кой бе това. Това беше Люк. Тя се затича към него и обви ръце около кръста му. Люк погледна момичето обвило ръце около него и не се досети, че това е Сам. Сложи ръце на раменете ѝ и я избута.
