Пери се обърна рязко при тези думи, само, за да усети ножа забит в гърдите и. Гърчеше се, плюеше кръв, докато накрая просто не затвори очи. Кал освободи тялото на момчето, доволен от работата си. Сега пропиля и нейния живот. Колко хубаво, а?
*при Пери*
Пери отвори очи, поогледа се и забеляза, че вече съсвем не беше у дома си. Паникьоса се. Околко нея всичко бе черно. Виждаше се само тя.
- Къде съм?
- Здравей Пери! - каза до болка познат за нея глас. - Позна ли ме? Липсвах ли ти? Естествено, че не! - изкрещя той. - Докато аз страдах, ти се натискаше с някакъв некадърник - той хвана главата и и я завъртя към него.
- Калъм! - каза щастливо тя, въпреки, че беше изключително уплашена. Калъм беше единствения, който познаваше там, къде и да е това. Той и беше бесен. Тя се радваше, поне доколкото можеше, че го вижда.
- Хахаха миличка, вече споделяме една и съща съдба - мъртви сме - каза той и се изсмя в лицето и, след това я целуна грубо.
- Мъртви? - Кал и кимна с глава. - Мър...мъртви! - повтори тя и големи сълзи се спуснаха по красивото и лице.
- Оууу не се разстройвай мила, всичко е наред - каза Кал и се усмихна подигравателно. Е, не всичко беше наред, поне за Пери и момчето.
*при Люк и Сам*
Сам се събуди и видя Люк лежащ до нея. Обичаше да се събужда до него. Винаги беше толкова усмихнат, прекрасен.
- Здравей крсавице!
- Здравей красавецо! - отвърна тя.Люк се приближи до нея и я целуна.
- Как спа? Готова ли си за днешното приключение?
- Добре. Напълно готова да мачкам духове! - беше толкова ентусиазирана. - Между другото къде е Кал? - попита Сам.
- Не знам. Тръгна си след като заспа, каза, че има да свърши нещо...
- Hello people! Как сте днес? - появи се Кал със самодоволна усмивка и уплашено момиче, криещо се зад него с русо- розова коса и сини очи.
- И като заговорихме за вълка, ето го и него - всички се разсмяха на коментара на Сам, освен момичето скрито зад Кал. - Хей, здравей! Как се казваш? - попита мило тя, а момичето стисна тениската на Кал по-силно.
- П-П-ери - каза уплашеното момиче.
- Аз съм Сам, това е Люк - след това посочи Люк. - Спокойно, няма да те нараним! -Сам приличаше на ангел, доколкото Люк в момента приличаше малко на мафиот.
- Това тя ли е? - попита сериозно Люк.
- Да, моята малка, шибана курва! - каза Кал, усмихна се подло и погали бузата на Пери. - Тя ще ни помогне! - Пери го погледна учудено. Какво трябваше да прави? -Може би ще трябва да проституира или...или пък нещо по-лошо.
- К-к-какво? - попита с треперещ глас Пери, страхувайки се от най-лошото.
- Спокойно...ще бъдеш просто...нещо като...хм..нашият разсейващ човек - каза объркващо Кал.
*два часа по-късно*
- Пери! - изкрещя Кал.
- Да - показа се на вратата Пери, която до този момент разговаряше с Сам в кухнята, като и обясняваше за предишния и живот с Кал.
- Ела те с Сам!
Сам отиде в хола, след като чу какво нареди Кал и седна в скута на Люк, след това го целуна. Пери се настани до тях и тримата чакаха, да видят, какво ще каже Кал.
- Това е Адам - подаде на Пери една снимка на човека искаш смъртта на Сам. - Докато аз, Люк и Сам влизаме в сградата, те ще отидеш при Адам и ще го разсейваш. Прави, каквото искаш, стига да не разбере, че сме в сградата. ЯСНО ЛИ Е? - попита строго Кал. - Ние тримата ще минем отзад, където ще ни чакат мой приятели - Майк,Аш и Найл. Те ще ни помогнат с пазачите. Този, който държи родителите ти - погледна към Сам - е в стаята в края на коридора, пазят го трима човека. Адам знае, че ще ги потърсиш. Пери, трябва да изпълниш задачата си много внимателно, гледай никой да не разбере! Ясен ли е плана?
- Да - отвърнаха Сам и Люк.
- Не! Защо аз ще бъда при откачалката? Не може ли Сам? Не искам да бъда играчка на онзи...как му беше името..Адам!!! - запротестира Пери.
- Явно, малката некадърница си мисли, че има избор. Е, миличка, грешиш! - каза Кал грубо и я целуна.
