Люк, секунди по-късно отново го нямаше. Мъжът отново погледна учудено. - Аз мисля... - не довърши тя и започна да тича към дома си. Люк тичаше след нея ту изчезваше, ту се появяваше.
Сам отключи вратата на дома си и двамата с Люк влязоха и се строполиха на пода. От хола се появиха пет глави - Аш, Майк,Кал, Найл и Пери.
- Какво става с нас? - попита Аш.
- Не знам - отговори Люк. Изведнъж се чу шум. Нещо падна. Но какво? Всички погледнаха към стълбите, какво да видят - котка.
- Какво? Аз нямам котка? - тогава Сам видя светлина. Светлина от стаята, в която не бе стъпвала толкова много години. Таванската стая. Нали знаете, тя винаги е плащеща. В този случай, беше плашешта, защото там бяха запазени всичките ѝ спомени от детството. Имаше толкова много спомени за родителите ѝ. Тя погледна стресирано.
- Любов моя, какво става? Защо гледаш така? - попита Люк загрижено.
- Нищо, просто...сетих се за родителите си - щом изрече това, слълзи се стекоха от красивите и очи. Сам започна бавно да се изкачва по стълбите. Щом стигна, видя през отвора на вратата синя севтилина. Тя открехна вратата, така че да може да вижда, но след това бързо я затвори. В стаята имаше врата, нещо като портал, към друг свят.
- Помощ! Помощ! - викаха хората от другата страна. Подаваха ръце. сам бързо изтича надолу, уплашена.
- Люк! - извика тя и се метна в прегръдката му.
- Спокойно, скъпа! - каза Люк, докато галеше нежно косата ѝ. - Какво стана там?
- Да отидем в хола? - предложи Пери, всички кимнаха и се насочиха натам. Всички седнаха на дивана, освен Сам и Люк, които седнаха на един от фотьойлите и се гушкаха.
- Там...там..и-и-м-а-ш-е светлина, синия светлина. Имаше хора - всички я погледнаха странно. - Викаха „Помощ! Помощ!". Подавха ръце към мен! Лицата им бяха измъчени, изморени. След това затворих вратата. Не можеш да ги гледам повече.
Всички станаха и тръгнаха нагоре, стагинаха до вратата. Майк бавно натисна дръжката на вратата и чу всички тези писъци и викове за помощ. Нещо силно ги теглеше към този портал. Един по един всички влязоха в стаята. Вратата се затвори. Опитаха да отворят, но бе заключено. Ами сега, какво се очакваше да направят? Да помогнат на този човек. Дали беше точно човек, никой не знаеше, но така предполагаха. Той протегна ръка.
- Помощ! - извика той и протегна ръка към тях. Люк се позамисли, застана пред Сам и се протегна. Човекът хвана ръката на Люк и започна да го тегли към себе си. - Ще умрете! - всички се стекоха да помогнат на Люк. Дърпаха го към себе си, човекът го дърпаше на другата страна. Щеше ли Люк да се спаси?
