Сам закусваше, момичетата бяха направили палачинки - любимата и закуска. Майка и правеше прекрасни палачинки всяка съботна сутрин. Беше си традиция. Докато хапваше последната палачинка,тя видя Люк, който току - що беше дошъл. Усмихна се на Сам,тя му върна жестта и продължи със закуската си. - Е, момичета...какво ще правите днес? - попита Ани. Искаше да си уреди компания за едно парти. - Аз цяяяяял ден ще се излежавам - отговори Сам. А това напълно разби мечтите на Ани. След час приятелките на Сам вече напускаха къщата и. - Чао момичета - каза тя и затвори вратата. Отиде в хола и там я чакаше Люк. - Хей - каза усмихнато Сам и го прегърна - Радвам се да те видя. - Тук съм, за да те попитам нещо - каза Люк със сериозно изражение. Това малко стресна Сам, но секунди по-късно чаровна усмивка озари лицето му. - Ще бъдеш ли моето момиче? Знам, че съм дух, знам, че не съм перфектен, знам, че не можеш да обичаш някого като мен, знам... - Аз знам, че ти трябва да млъкнеш! - прекъсна го Сам. - Ти си перфектен, знам, че мога да те обичам и не ми пука, какъв си....да, ще бъда твоето момиче. - каза тя и се усмихна, след това сля устните им в нежна целувка. - Как един хол, може да бъде толкова романтично място? - чудеше се Сам, а Люк се засмя. - Обичам те! - каза най-сетне Люк. - След секунда се връщам. - Къде... - Люк вече беше изчезнал - отиваш? - последната дума излезе от устата и толкова бавно и отегчено.
*при Люк*
- КАЛ! КАЛЪМ! - крещеше Люк, това момче никъде го нямаше. - Може да съм мъртъв, но не съм глух - изкрещя на свой ред Кал, показвайки се пред Люк. - Кал, тя прие, тя прие - каза Люк подскачайки около Калъм, след това го прегърна. Беше толкова щастлив. Обичаше Сам и дори да беше мъртъв все още искаше да живее.
*при Сам*
"Къде ли е?" Питаше се Сам. Не и харесваше да изчезва така бързо, особено след целувка. - Люк! - извика момичето след като ги видя. - Здравей Кал - каза усмихнато тя, поглеждайки към придружителя на приятеля си. Люк я прегърна и нежно я целуна. - Ооооо, гълъбчетата ми - възкликна Кал - Толкова сте сладки - продължи Кал и една сълза се спусна от окото му.
*след дни*
Сам, Люк и Кал подготвяха плана за освобождаването на родителите на момичето. - Трябва да минем през тези тук и след това наляво - каза Люк показвайки с пръст пътя на зле нарисуваната карта. Определено само той и Калъм разбираше какво пише там. Сам не разбираше нищо. - Не - заяви твърдо Кал. - Трябва да минем отзад! - Не, това ще е много предсказуемо - обясни Люк. - Но има най-малко пазачи. Двамата продължиха да се карат,а Сам седеше отстрани, гледаше се и им се смееше. Не разбираше защо се притесняват толкова. Светът на духовете беше толкова опасен, но тя не го осъзнаваше, защото беше човек. - Такива сте идиоти! Защо спорите? Можем да минем отгоре... там има стълби - каза тя и се усмихна. Двете момчета се замислиха и продължиха да спорят, игнорирайки предложението на Сам.
*на следващия ден при Пери*
Пeри беше в дома си с новия си приятел. Двамата се целуваха. Кал беше решен да извърши плана си, въпреки, че Сам и Люк не бяха с него. Той ги гледаше, колко влюбено бе момчето в нея, а тя просто го използваше. Приятелят на Пери стана от дивана и се насочи към кухнята. Това беше шанса на Калъм. Той го последва, застана пред него, гледаше го право в очите и бавно започна да се вселява в него. Колко хубаво бе отново да се чувства жив, макар и не в собственото му тяло. Поогледа се наоколо и видя един нож, взе го и се насочи към хола, където беше Пери. Кал се насочи към нея с ножа в ръка, но тя все още не го бе видяла. - Ще си платиш, кучко! Изневери ми, замени ме след седмица, толкова ли бързо ме забрави? - каза той, така страховито, държащ ножа в треперещата си ръка.
Очаквам мнението ви :)Ще пускам x2 глави на ден когато мога едната ще е преди обяд а другата вечерта (ЩЕ ОПИТАМ ,НО ТОВА ПОСЛЕДНОТО ГО ИГНОРИРАЙТЕ ):DDDD
