- Здравей Сам - каза весело Кал. Зареждаше се положително щом видеше усмивката на лицето на синеочката.
- Искате ли да гледаме филм? - момчетата се усмихнаха и кимнаха. Люк си спомни, колко много обичаше да гледа филми със семейството си.
Тримата седнаха на дивана в хола и пуснаха, някакъв филм на ужасите. Главата на Сам беше върху гърдите на Люк, а Кал ги гледаше отстрани и повтаряше, колко са сладки. Беше готов да се разплаче. Сещаше се за своята приятелка, която много му липсва.
- Брат, вместо да седиш тук и да плачеш, отиди и я виж - каза Люк. Кал не чакаше втора покана - изчезна.
*при Калъм*
Калъм вече беше при приятелката си - Пери. Гледаше я, тя стоеше на леглото, но не беше сама, до нея имаше момче. Двамата се бяха гушнали и сладко, сладко раговаряха. Кал продължи да плаче. Виждаше любовта на живота и...смъртта му в прегръдките на друг, една седмица след като той си отиде. Не можеше да ги гледа, както всяко момиче, обичало гаджето си, тя трябваше да бъде свита в ъгъла и да плаче за гаджето си. Трябваше да направи нещо.
Кал се върна при Сам и Люк, които все още стояха в същата поза и гледаха филма. Той им разказа за случилото се.
- Да, разбира се. Ще ти помогнем - каза нежно Сам и се усмихна. Сега те имаха две мисии - да спасят родителите на Сам и да отмъстят на гаджето на Кал....или по-скоро бившото гадже на Кал.
*при момичетата*
Хейли се събуди и чу шум отдолу. Поогледа се в стаята и видя, че Беа и Ани са там, но къде беше Сам? Стана от леглото и се насочи към долния етаж. Беше на стълбите и леко подаде главата си. Видя Сам. Тя лежеше върху нещо, което тя не можеше да види, също така говореше с някого. "Тя е луда" - помисли си Хейли. Сам не обърна внимание на седящото на стълбите момиче, но не остана незабелязано от Кал. Стъписа се. Ами ако ги е видяла.
- Кое е момичето на стълбите? - попита той.
- ХЕЙЛИ?!? - извика силно Сам - Защо не спиш? - продължи по-спокойно.
- Събудих се от шума, теб те нямаше и реших да те потърся. Имам въпрос към теб - заяви Хейли, а Сам я погледна в очакване на въпроса, въпреки, че бе почти сигурна, какво ще я пита. - С кого разговаряше?
- С никого - каза Сам. Хейли я погледна подозрително. - Аз...аз сиии говорех сама - обяви тя леко притеснено. - Имам въображаем приятел и разговарям с него.
- Сам, миличка, трябва да отидеш на психолог, не си добре! Не е нормално.
- Не се нуждая от психолог, добре съм - възпротиви се Сам.
- Не, не си!
- Добре съм, мамо! Сега си лягай, идвам след малко - каза с досада тъмнокоската.
Хейли се върна недоволна в леглото, обимслйки, какво толкова не е наред с Сам.
*при Сам*
- Съжаляваме! Не знаехме, че имаш гости - казаха двете момчета.
- Не, няма проблем, трябваше да съм по-предпазлиза - каза Сам и прегърна Люк, който постави нежна целувка на челото и. Тя отиде при Кал и се опита да го прегърне, но просто не успя.
- Лека нощ, момчета - каза и се насочи към стаята си. Легна на леглото и се унесе в дълбок сън.
На сутринта Сам се събуди и видя, че в стаята нямаше и помен от момичетата. Тя си спомни и съня, който бе сънувала "С Люк бяха на една поляна с цветя, бяха легнали на одеало и се прегръщаха, междувременно Люк поставяше по някоя, друга целувка на устните и. Изведнъж всичко стана мрачно. Започна да вали, не дъжд ами..ами червена вода...КРЪВ.Но защо? Обърна се към Люк, който сега беше с кол в сърцето. Нейните ръце бяха в кръв. Тя го беше убила. Държеше кола. Небето сякаш плачеше, за това, което бе направила."
Очаквам мнението ви :)
