Облечена в червен прилепнал панталон, черни кицове и бял потник в мола се разхождаше Сам заедно със свойте приятелки.
Светлините в мола изгаснаха.
- Люк, покажи се ! - заповяда един мъжки глас. "Люк?" за нейният Люк ли ставаше на въпрос? Нейният Люк? Нейният?
Живота на Люк не бе приказка тази седмица. Следяха всяка една негова крачка. Той бягаше, те го намираха.
Минути по-късно светлините отново светнаха. Сам се уплаши от видяното. Отново виждаше онези ужасяващи лица и тела. Те бавно идваха към нея. Уплашена тя се скри зад една от приятелките си, секунди след това тях вече ги нямаше.
- Сам, добре ли си? Пребледня, все една си видяла призрак - каза разтревожено една от приятелките и - Беа. "Колко си права" помисли си Сам.
- Добре съм - каза тя и лепна една фалшива усмивка.
Момичетата дълго се разхождаха, а Сам вече пребледняла, не и стагаше всичкото напрежение, ами продължаваше да вижда онези ужасяващи лица, едно от тях и се стори много познато. Това беше Люк. Но защо Люк изглеждаше толкова страшно. Започна да и причернява и бавно се свлече на долу и припадна.
- САМ! - извикаха приятелите и.
****
Сам се събуди в една бяла стая. Стая с четири стени, които я притискаха. Чувстваше се подтисната. До нея бе Люк. Вече не изглеждаше толкова старшно, както по-рано в мола. Той я галеше по косата, въпреки, че тя не го усещаше,Сам се чувстваше приятно в присъствието му.Люк се наведе и нежно целуна устните на момичето. Тя не усети целувката, но знаеше, че устните на Люк са меки и студени, понеже бе мъртъв. Тя знаеше също, че и ако той беше човек, ако можеше да го усети, нямаше да го пусне.
- Как си, красавице? - попита Люк, а Сам кимна в знак, че е добре.
- Защо ме остави? - поредният въпрос. Винаги, когато бе в присъствието на Люк, Сам задаваше въпроси.
- Трябваше - каза спокойно той, а Сам го гледаше все още объркано.
- Защо?
- Аз избягах от нашия свят. Забрнено е .- бавно каза той.Сам се опита да го докосне, но ръката и просто мина през него.
- Истински ли си?
Люк я погледна учудено, тя отново му задаваше този въпрос.
- Да, смисъл....истински съм, но съм мъртъв - каза Люк, обърквайки и себе си. - Страх ли те е от мен? - Сам го погледна и кимна отрицателно.
- Значи не си просто видение, най-невероятното видение - след тези свой думи тя се усмихна.
- Мислиш, че съм красив? - попита учудено Люк. Според него той приличаше на...на чудовище. Някой без едно око, сиви очи, коса. Мухльо.
- Люк, ти си невероятен.
- I'm in love with you.
Те продължиха разговора си, докато една от сестрите не влезе в стята, погледна странно момичето и му каза, че може да си върви. Сам не беше странна, това, че сестрата не вижда Люк си е нейн проблем.
Момичето стана от болничното легло и се запъти към вратата на стаята. Щом излезе, видя приятелите си, които моментално я нападнаха с много прегръдки, тя видя и Люк, който стоеше до тях с 24 каратова усмивка и невероятната му тръпчинка се бе на появила.
Сам вече бе в къщата си, облечена в удобната си. Лежеше на леглото и разглеждаше twitter. Докато разглеждаше новините около звездите на екрана и се появи съобщение "Красавица". Тя се поогледа наоколо и видя Люк лежащ до нея.
Очаквам мнението ви .
