- Какво правите тук? - попита спокойно Сам. - Дойдохте отново да ме нараните ли? Да ми забиете нож в гърба? Да кажете отново, че съм луда? Да ме зарежете? Да ми се присмеете? Или да ми кажете отново, че ми трябва психолог? - погледна към Хейли. Очите на трите момичета се бяха разширили от учуда. Сам не им остави и секунда време, за да реагират и затръшна вратата пред лицата им. Чудите се защо бяха дошли ли? Бяха дошли, за да могат уж да се сдобрят със Саманта. Приятелката им. Тъмнокосото момиче пък не искаше да ги поглежда. В един труден за нея момент те я бяха изоставили. Мразеше ги. Мразеше деня, в който влязоха в онази стая. Мразеше деня, в който разказа на приятелките си за Люк. Мразеше деня, в който момчетата заедно с Пери си тръгнаха. Никога повече не се върнаха. Даже не се и сбогуваха. Какво можеше да си мисли Сам? Живота и беше ад, въпреки, че не изглеждаше така отстрани, но отстрани всичко изглежда различно, нали?
- Сам! Саманта! - чуваха се виковете на приятелките ѝ. „Мразя ви!" - отвръщаше тя.
- Защо се сбижихте със смотла като мен? За да ми се подигравате? За да ме унижите? - викаше разгневеното момиче.
- Сами, ние сме ти приятелки! - извика Ани.
- Приятелки? След всичко, което ми причинихте? Махайте се! Не искам да ви виждам повече! Майната ви! Майната на всичко! - трите момичета се спогледаха. Хейли повдигна рамене, завъртя се и си тръгна.
- Идвате ли? - попита тя. - Сега ще наредим живота на тази кучка, така че никога повече няма да я видим. Адиос Саманта! Ще се видим...никога! - изсмя се Хейли и тръгна заедно с Ани и Беа по петите си.
Сам стана от канапето, на което беше седнала, канапето, което и носеше толкова много спомени. Как двамата с Люк седяха и си говореха по цели нощи, след това на Сам и се доспиваше, отиваха в спалнията и Люк и пееше, но да излизем от спомените. Сам стана от канапето и се насочи към вратата, погледна през шпионката и видя, че момичетата си бяха тръгнали. Най-накрая. Сам вече можеше спокойно да излее чувствата си. Падна на колене и започна да плаче. Преживяваше нещата много трудно. Винаги изливаше тонове сълзи.
- Защо на мен? Защо? Какво лошо съм сторила? Защо аз да страдам? Защо? Защо винаги на мен? - все въпроси без отговори. Както се замислим, какво наистина бе сторила Сам? Защо Господ и отнемаше най-ценното? Учеше я да страда ли? Искаше да и покаже, какво е да си от другата страна? Е, тя видя, какво е от другата страна, вече не можеше да и върне Люк , приятелите и родителите.
