69 Poses

Глава 1

Събудих се преди около час. Днес щях да напусна единствения си дом през целия ми живот - сиропиталището, в което отраснах. Бях сирак, поне така ми казаха. Не знаех нищо за родителите си и може би сега щеше да ми е по-лесно да се преместя в друг град, понеже, с макар и малкото информация, която имах за него, си бях изградила лоша представа за мястото.
Нещата ми бяха прибрани в сак, а аз бях готова да напусна сиропиталището. Беше пълно с груби хора, а малко бяха тези, които можеше да харесаш. Прегърнах момичетата в моята стая за сбогом. Благодарение на тях успях да изтърпя всичките години в този кошмар.
  
- Много ще ни липсваш, Лара! - Ана ме прегърна за последно.
  
- Вярвам, че ще се видим отново все някога. - отвърнах с усмивка. Те също се усмихнаха. Взех сака и се запътих към вратата. Помахах им за последно и излязох. Стигнах до регистратурата на сиропиталището, седнах на един от фотьойлите. Изчаках хората, които бяха преди мен. Не знам кога минаха тези 15 години. Поне от тогава се помнех. Преди седмица навърших 18 и беше време да започна новия си живот. Бях нетърпелива и развълнувана за предстоящото, но и доста уплашена. Вярно, че ме бяха научили как да се грижа за себе си и дома си, но беше съвсем различно това да живея сама без да знам дали ще имам покрив над главата си или какво да ям.

Редът ми дойде, затова се изправих и застанах пред жената на голямото бюро.
  
- Най-накрая дойде и твоето време, Лара. - жената ме погледна с повдигната вежда сякаш ме укоряваше. Нямах си и на представа защо и как да отговоря, затова сведох поглед и изчаках да приключи със задачата си. Попълни няколко документа и ги подпечата. Даде ми да подпиша листовете и ми съобщи, че всичко е готово и мога да си вървя. Обърнах се към вратата и за последно огледах сградата. Въздъхнах и излязох.
  
Студения вятър лъхна в лицето ми. Почувствах нещо ново, нещо различно...това беше свобода. Вдишах и се сетих, че трябваше да отида до банката отсреща. Там, доколкото разбрах, родителите ми са оставили пари, за когато стана на 18. Влязох и се запътих към едно гише. Казах, желаната от старата жена пред мен, информация. И само след минути имах около 40 000 рубли в ръцете си (около 1000лв). Излязох и се чудех какво да правя сега. Може би трябваше да се запътя към малко по-голям град от този и мисля, че се сещах за идеалния. Гарата беше на няколко пресечки от тук. Когато стигнах, разгледах разписанието на влаковете за Курск. Следващият беше след 2 часа, затова си закупих билет и седнах на една пейка. Извадих една от книгите, които бях взела със себе си. Отворих на страницата, до която бях стигнала и се унесох в интересната история.