69 Poses

Глава 13🔞

- Чия е? - изчаках отговора му.
  
- На Михаил. - тогава юмруците ми се свиха със страшна сила. Защо трябваше да е точно той, по дяволите?! Затворих и захвърлих телефона на дивана.
  
Мамка му, мамка му, мамка му! Защо трябва да прави мизерните си трикове точно на Лара?! Аххх, няма да му позволя дори да я доближи!
  
Дори не исках да си помислям какво можеше да се случи на малкото ми съкровище, ако я беше намерил. Тя трябва да остане при мен, независимо какво иска или не иска. Не мога да рискувам живота и чувствата й, просто не мога!

Изпуснах гнева от себе си чрез издишване на насъбралия се в дробовете ми въздух. Премислих всичко и реших, че точно сега искам да съм при нея, а не да се гневя. Затова се върнах в стаята и легнах зад тялото й. Тя веднага се сгуши в мен, а аз вече можех да се успокоя, че е в безопасност. Не можах да спя много вечерта, за разлика от нея.

○○○

Лара
Събудих се и първото, което усетих, бе топлина. Знаех чия е, затова се усмихнах. Притиснах по-силно лицето си към здравото тяло до себе си.
  
- Май някой е в добро настроение. - чух плътния тембър и веднага настръхнах. Измрънках положително. Той целуна челото ми, а аз се насладих максимално на цялата тази нежност. Ръката му се плъзна по бедрата ми към талията. Задържа я там, докато другата беше под мен и докосваше дупето ми. Чувствах се толкова желана. Обаче исках нещо друго. Само за миг легнах върху него и опрях брадичката си. Погледнах в очите му. Виждах огъня от страст и желание, но и някакъв страх. Не ми позволи да разкрия част от него, затова се отказах и положих глава на силното му тяло и вдишах аромата му.
  
- Лара? - гласът му ме накара да го погледна. - Трябва да говорим за нещо важно, но този път искам да ме изслушаш! - учудих се.
  
- Добре, за какво трябва да говорим? - подпрях се на лактите си. Нареди мислите в главата си и усетих как ръцете му се плъзнаха по талията ми, притискайки ме към тялото си.
  
- Трябва да дойдеш при мен. - беше единственото, което каза, докато аз обмислях какво ми беше казано. - Лара, моля те! Има опасност за живота ти, казах ти, че не искам да ти се случи нещо. Не бъди твърдоглава поне този път! - той продължаваше да ме убеждава, обаче аз вече имах отговор.
  
- Игор, спри! - спрях го, за да му кажа, каквото имах да казвам. Той изчака да чуе защо го прекъснах. - Ще дойда при теб, но при едно условие. - кимна. - Не ме наранявай, както физически, така и психически!
  
- Не мога да те нараня и да исках! - беше прав, но трябваше да го предупредя. Замълчах, но го прегърнах.
  
- Ще мога ли да си взема дрехите? А и трябва да кажа, че вече няма да ползвам квартирата. - погледнах го.
  
- Аз ще се оправя с това. - отвърна, а аз се отпуснах спокойно върху него. Най-накрая се случи. Живеех при него - мъжът, който ме побъркваше толкова много. Животът ми беше в опасност, иначе той нямаше да ме кара пак, защото знае, че нямаше да искам. Пък и без него се чувствах беззащитна, уязвима и слаба. Може би беше така. Но вече можех да го оставя да ме пази, така както никой не би могъл. Сгуших се в него и забравих за всичко лошо.