69 Poses

Глава 20🔞

Събудих се от шума отвън. Очевидно не ме засягаше какво се случва, защото той не беше дошъл въпреки стъпките в коридора. Установих, че бях спала близо 4 часа, затова и се чувствах доста добре. Устата още ме болеше, когато стисках челюстта си. Станах и се разтегнах. Погледнах през прозореца. Започваше да се стъмнява. Очаквах да дойде скоро, защото не смятах, че онова му беше достатъчно за днес, колкото и силно да се надявах да е.
  
Отидох в банята. Имаше четка и паста за зъби. Четката не изглеждаше ползвана, а спешно исках да я ползвам. Взех я и сложих паста отгоре. Измих зъбите си и изплакнах устата си. Така беше доста по-добре. Върнах се в стаята. Тогава забелязах нещо през прозореца. Някаква кола спираше пред къщата. Няколко мъже слязоха от нея и бяха посрещнати от този, който ми причини всички тези нещастия. Бях доста притеснена за това. Дано му идват просто на гости. Влязоха вътре. Чух как се засмяха на нещо, а скоро се чу и удрянето на чаши. Седнах на леглото, за да помисля. Дали щеше да ме остави днес? Или поне да забрави, че съм тук. Въздъхнах.

○○○

Минаха близо 2 часа, когато вратата се отвори. Беше той, ухилил се до уши и не спираше да ме оглежда.
  
- Хайде, кукличке. - дръпна ме извън стаята. Сърцето ми прескочи удар. Къде отивахме? Дърпаше ме към долния етаж, а аз не исках да ходя там. Стигнахме до стаята, от която ме изкара сутринта, но не спряхме там, а аз си отдъхнах леко. Продължихме по коридора. Отвори една от последните врати и включи лампата. Пред мен се разкри гледка, която хем ме обърка, хем ме напрегна доста. Имаше диван, шкаф, пълен с алкохол, още някакъв шкаф и...пилон. Устните ми се отдалечиха леко.
   
- Избрал съм ти нещо хубаво. Надявам се да не си забравила как става. - прошепна в ухото ми, след като хвана раменете ми. Преглътнах тежко, защото, когато го правех, винаги е имало кой да ме иска, а сега той не беше подходящият.
   
- Отивай. - каза последно и ми посочи вратата до нас. Влязох в стаята, която ми показа и чух излизането му. Приличаше на гримьорните от бара. Забелязах дрехите, които каза, че е харесал. Черни изчистени прашки, наистина страшно къса пола, кожен корсет с презрамки и отпред с връзки. Високите токчета, разбира се, че бяха на лице. Имаше гримове на малката масичка. Нямаше как да се измъкна от това, просто трябваше да се облека и да се постарая да изглеждам добре. Започнах с бельото. Когато стигнах до корсета и стегнах връзките, разбрах, че нямаше как да прибера така или иначе малките си гърдите, така че да не се виждат. Наполовина излизаха отвън. Нарочно го беше направил, за да не мога да направя нищо. Извъртях очи и продължих. Имаше и жартиер, който първоначално не бях забелязала. Черен, от дантела. Сложих го последен. Завъртях се към масичката с гримове. Не исках да слагам червено червило, затова избрах матовото телесно и се вписа добре. Дори не знам защо исках да изглеждам чак толкова добре за някой, когото не искам да задоволявам.
  
Може би, защото щеше да ме нарани отново.
   
Добавих лека очна линия. Обух токчетата и вързах косата си. Бях готова. В същия миг другата врата се отвори. Чух няколко мъжки гласа. Защо трябваше да имам публика, различна от само него? Успокоих се, докато се дооправях пред огледалото и излязох. Те вече се бяха настанили на дивана и веднага ме погледнаха. Не можех да търпя погледите им по тялото ми, но се налагаше. Стоях на едно място, докато той ми каже какво искаше да направя. Кимна ми към пилона. Един от другите пусна музика, а аз докоснах метала. Вдишах дълбоко и ги изчаках да се настанят преди да започна. Хубавото бе разстоянието от няколко метра между мен и тях. Все пак трима мъже в една стая с мен, а аз само по бельо...нямаше да свърши добре.
Хванах пилона и се завъртях бавно. Гледаше толкова съсредоточено в мен, затова не трябваше да губя баланс. Движех тялото си бавно по ритъма на музиката. Не исках да гледам в тях, защото Игор ми каза, че това причинява ерекция на всички в бара, когато работех там. Направих един от вече репетираните ми танци. Прехапах устни, когато се хлъзнах без да искам, но очевидно им хареса. Задвижих таза си, а те не откъснаха очи от дупето ми. Стараех се да им хареса, защото знаех, че можеше да следва наказание, ако не постигна хубави резултати. След близо 5 минути музиката спря, а токчетата докоснаха паркета. От около минута виждах как докосваха панталоните си, които сега им стягаха доста. Получих знак да отида до тях. Страхливо пристъпих натам и спрях на крачка от мъжете. Той ми посочи скута на приятеля си. Искаше да седна там. Направих го против волята си. Мъжът, когото възседнах, дръпна косата ми назад и захапа врата ми. Копието на Игор стана и седна на фотьойла, а третият също стана, но се опря зад мен. В очите ми се четеше страх. Много страх.
Накараха ме да се обърна с лице към този зад мен. Той свали панталоните си заедно с боксерките и членът му изникна пред лицето ми. Хвана го с ръка и го доближи до устата ми, но аз отказах да я отворя. Тогава погледът на най-големия ми кошмар ме посрещна със знак. Нареди ми да правя каквото искат. Не можех да позволя да ми причини нещо, като вчера или днес, затова го направих. Отворих уста, а този пред мен набута дебелия си член в устата ми. Радвах се, че не беше дълъг като на Игор и него... Хвана опашката ми и задвижи торса си срещу мен. Този отзад стигна връзките на корсета и започна да ги развръзва. Когато беше готов с това, го премахна от мен. Изчервих се и се опитах да не мисля за това. Махна прашките и вдигна поличката нагоре. Наведе ме напред и огледа обстойно всичко от мен.
  
- Мамка му! И ми казваш, че чукаш това от вчера?! - прекъсна тишината, обръщайки се към копието на Игор.
  
- Да. - той отвърна.
  
- А защо не може и ние да го чукаме? - продължи разговора.
  
- Много реве, само ми надува главата и ме ядосва. Вярно, забавно е да ми се моли, но ме дразни. - пребледнях, когато чух това. Затова ли упражнява насилие върху мен?
  
- За сега не изглежда, като да не слуша. - този, на когото правех свирка, се включи.
  
- Защото знае какво ще стане, ако не слуша. - погледна ме твърдо. Те се засмяха. Тогава получих шамар по дупето. Притиснах бедрата си инстинктивно. Усетих език точно там. Галеше най-чувствителната ми част, карайки ме да изстена. Хватката около челюстта ми се затегна и започна да вкарва члена си по-бързо в устата ми. Наблюдаваше ме отгоре и се наслаждаваше на устните ми. Този зад мен пусна езика си в мен, но понеже другия притисна устните ми плътно до кожата на пениса си, изскимтях вместо да пусна стон. Вкара пръст в мен и продължи да си играе с клитора ми. Много скоро този пред мен се изпразни в устата ми и ме накара да глътна течността. Но аз също се доближавах до оргазма. Този, от когото най-много ме беше страх, не отделяше поглед от мен и по-скоро започна да го мести от пръстите на неговия приятел към лицето ми. Панталоните му бяха отеснели страшно много и знаех, че искаше да ме чука, но аз не исках, защото той го правеше болезнено. Дори сега аз го гледах също, защото получавах удоволствие, а той приличаше на Игор толкова много и се опитвах да си представя пръстите, които желаех.

Исках го. Тук и сега. Дори и да ми причини болка. Само и единствено, защото беше досущ като мъжът, към когото смятах, че имам чувства.

Миг по-късно вълните на оргазма ме заляха, а аз им се отдадох. Той видя какво ми беше причинено и бях сигурна, че завидя. Вгледах се в него и потвърдих тезата си. Вникваше дълбоко в мислите ми. Изгаряше ме от вътре. Май Игор ми липсваше доста, защото започвах да си фантазирам разни неща с неговото копие.