69 Poses

Глава 23

- Лара? - гласът му ме накара да се обърна към него. Огледа отново лицето ми. - Съжалявам ужасно много. Заради мен и невниманието ми сега имаш това по себе си! - знаех, че говореше за следите от всякакви наранявания. - Не знам дали ще можеш да ми простиш, но... - прекъснах го.
  
- Недей! Не се извинявай за нищо, искам просто стария си живот. - замълчах за момент. - И да знам едно нещо. - добавих.
  
- Какво? - седнах на леглото.
  
- Замени ли ме? И не, не ти се карам, просто искам да знам. И бъди честен, моля те. - погледнах го, чакайки отговора му.
  
- Не, абсолютно никога! Дори за една вечер не съм. - поклатих глава, приемайки отговора му като истина. - Защо си го помисли? Защото се забавих ли?
  
- Той ми даде едни снимки. - казах без да създам нов очен контакт. Присви вежди от объркване.
  
- Какви снимки? - въздъхнах.
  
- На теб и други жени. - отвърнах тихо на път да се срина. Разтрих слепоочието си.
  
- Да, виждах се с други жени, но не, за да те заменя. Шефът ти ме помоли за една услуга. - думите му ме нараниха, а не трябваше. Не бях толкова ревнива, но изобщо не го вярвах. Макар че не е странно шефът ми да иска нещо от Игор. Нямах сили да задълбочавам темата, затова не казах нищо.
  
- Искам да се изкъпя. - казах тихо, а той ми помогна да сваля противните дрехи от себе си. Забеляза и другите следи и се ядоса още повече. Побързах да вляза в банята, за да няма време да види всичко, но той ме последва. Погледнах го в огледалото и видях как оглеждаше най-страшното нещо по тялото ми. Обърнах се, така че да не го вижда, но той ме завъртя и го докосна, а аз изсъсках от болка.
  
- Мамка му! - удари в стената, а аз се дръпнах веднага. Страх се четеше в ирисите ми. - Извинявай, не трябваше... - опита се да се доближи до мен, но се отдръпнах. Знаех, че не беше нарочно или към мен, но ме беше страх от изблици на гняв.
  
- Може ли да се изкъпем без да се агресираш? - попитах, защото не исках да оставам сама. Той поклати положително глава и свали костюма си. Пусна топла вода, а аз се намокрих. Застана до мен, но на разстояние, за да не влиза в личното ми пространство. Погледът ми се спусна по релефното тяло. Исках да се възбудя от това, но не можех. Всичко ме болеше, а сега за пръв път можех да се отпусна и да спя спокойно. Измих косата и тялото си. Имах чувството, че от мен падаше чернилка, защото бях толкова използвана там. Вдишах дълбоко и разбрах, че бях готова, но не исках да излизам все още. Прегърнах го силно и не го пусках. Водата минаваше между нас до преди малко, а сега се удряше в мен. Спрях да мисля и се отпуснах. Тогава загубих равновесие и почти щях да падна, когато той ме хвана и ме вдигна на ръце. Спря водата.
  
- Нуждаеш се от почивка! - съобщи известното на всички. Осъзнах, че ми се виеше свят, защото не се бях хранила редовно през последния месец. Остави ме да стъпя на паркета и взе кърпата. Уви ме веднага. Извади сешоара ми и подсуши косата ми, за да мога да си легна. Попи останалите капчици по тялото ми с хавлията и намери дрехи в шкафа. Обикновени бикини и негова тениска. Любимото ми. Облече ме, защото аз нямах сили за това и нагласи възглавниците, така че да ми е удобно. Остави ме да се настаня и ме зави. Целуна челото ми и каза, че ще ми приготви храна за после. Радвах се, че остана, докато заспах.