69 Poses

Глава 10 🔞

Отворих очи. Главата ми беше малко по-добре, но продължаваше да ме боли. Станах от дивана и се разтегнах. Довечера бях на "работа" и трябваше да се опитам да си почина максимално. Бях сигурна, че нямаше да стане, затова си намерих нещо за вършене.

○○○

Подготвях се да изляза на сцената. Видях Игор преди малко. Наистина ме очакваше, но като че ли ревнуваше от това, че и други мъже гледаха към мен. Може би го разбирах. Не знам, вече започвах да се чудя дали и аз не правя същото като него сега. Ревнувах при всяка моя мисъл за него с друга жена. Дори си нямах и малка представа защо. Та аз го ненавиждах почти винаги, освен когато се държи добре и не като задник. Разтърсих глава и тръгнах към мястото, на което се излагах най-много. Сцената. Веднага, когато докоснах пилона, онази тръпка ме застигна и ме разтърси из основи. Защо го правеше? Така ме разконцентрираше страшно много!
  
Тази вечер отново щях да я прекарам с него, затова просто спрях да му се чудя на държанието. Но...се сетих нещо, което щеше да е интересно. Докато правех всички движения, хвърлях мръсни погледи на другите мъже. Те започнаха да отвръщат, а моят скъп господин Задник се издразни до толкова, че беше готов да стане и да ме изведе от тук, а после да ме накаже. Оу, от кога имах толкова мръсно подсъзнание? Бях сигурна, че е заради него. След като огледах по-голямата част от гостите или клиентите тази вечер, забелязах един, който ми направи впечатление. Той не отвърна на играта ми. Прехапах устните си, показвайки че съм готова за нещо повече. Продължаваше да се държи безизразно. Напомняше ми на Игор, но този определено удържаше на мръсните ми игри. Тогава усетих много бесен поглед и се обърнах натам. Главата му щеше да изпуши от яд и напрежение да не се объркат нещата тази вечер. Зарадвах се на победата си, че го ядосах. Скоро се спуснах надолу и се върнах в стаята отзад. Шефът, както обикновено, ни чакаше. Каза по няколко думи на всички ни и после се обърна към мен.
  
- Нали знаеш какво ще стане, когато отидеш при Абрамович? - попита, изглеждайки крайно развеселен. Малко извратено ми се стори, но схващах защо го казваше така. Държах се като уличница, но бях в настроение да дразня не когото да е, а него.
  
- Ясно ми е, просто сега имам настроение, за разлика от последните дни. - усмихнах се и приготвих нещо, което щеше да му хареса.
  
- Това не е ли малко биполярно? - направих объркана гримаса. - Дразниш го, правейки се, че искаш да си с друг тази вечер, а сега приготвяш любимото му бельо, готова да го зарадваш. - схванах.
  
- Ами да, така е! - засмях се. - Просто ми е чудно какво ще каже после. - той кимна.
  
- Приятно наказание тогава. - засмя се и тръгна към офиса си. Когато бях готова, тръгнах към коридора, където ме чакаше обичайно. Обаче този път не го видях там. Огледах се и го видях на бара с чаша в ръка. Запътих се към него и се подпрях на плота. Не ме погледна.
  
- Какво искаш? - каза, отново без да направи контакт между погледите ни.
  
- Ами дойдох, за да прекарам вечерта с теб. - казах леко объркана.
  
- Нали хвърляше мръсни погледи на други мъже. Аз вече си избрах друга и я чакам да дойде. - думите му ме шокираха. Не мислех, че действията ми ще го накарат да направи това.
  
- Игор... - не знаех какво да кажа. Не исках да правя това, но късно се сетих какво може да последва. - Добре, тогава отивам да видя дали някой ме е поискал. - завъртях се и тръгнах към офиса на шефа. Тогава чух стъпки зад себе си и миг по-късно бях притисната между стената и силно мъжко тяло. Усетих познатия аромат и се усмихнах леко.
  
- Повече да не съм го чул от устата ти, ясно?! - изръмжа срещу устните ми. Поклатих положително глава. - Обаче сега трябва да те накажа заради мръснишкото ти поведение към онези идиоти. - продължаваше да ръмжи на милиметри от лицето ми. Тих стон се изплъзна между устните ми, когато се отърка в мен. Много бързо стигнахме до стаята и бях бутната на леглото. Чух звука от заключване на вратата и приближаващите стъпки. Настръхнах от възбуда. Извади нещо от нощното шкафче. Завъртях глава натам и белезниците лъснаха пред очите ми. Той хвана китката ми, а аз се опитах да се дръпна, но неуспешно.
  
- Игор, какво правиш?! - бях леко уплашена.
  
- Казах ти, че трябва да те накажа. - каза спокойно, сякаш сега изобщо нямаше да ме върже за леглото. И минута по-късно стоях в кучешка поза и закопчана с белезниците, които пък бяха закачени на леглото. Устните ми потрепваха от страх. Не знаех какво ще прави, а може би и не исках да знам. Свали всичко от мен, както и от него освен долното бельо. Разтри нежно дупето ми и тогава плесна. Изстенах. Направи същото, но този път по-силно. С всеки изминал удар на дланта му в кожата ми, ставаше все по-болезнено, когато почти изписках заради болката.
  
- Моля те, спри! Не искам повече! - помолих се с насълзени очи. Той се засмя кратко.
  
- Ти спря ли, когато ти казах да не продължаваш с онези погледи? - беше прав. Но не можех да търпя повече болка, а и бях сигурна, че кожата ми вече бе станала червена.
  
- Моля те! - опитах отново да го помиря. Отпуснах се, когато се премести от позицията, която беше заел зад мен. Свали и последното нещо от тялото ми и прокара ръка по целия ми гръбначен стълб чак до дупето ми. Върна се на мястото си, след като захвърли бельото някъде. Свали боксерките си и отърка твърдината в мен. Тогава го усетих с цялата си дължина в мен. Изпуснах силен стон. Той постави ръцете си на ханша ми и започна да се тласка. Всичко се усещаше толкова по-силно, отколкото в другите пози, които сме правили до сега. Дори бих казала, че заради по-силното усещане, даже леко болеше. Все пак размерите му не бяха малки, а и се тласкаше все още в примес с гняв. Скоро бях близо и свършихме заедно. Изхвърли презерватива и отиде да се изкъпе. Защо ме остави все още в тази поза и завързана за леглото? Може би наистина доста го разгневих и сега иска да ми го върне.
  
Изчаках го да излезе. Той не ме пусна. Обу боксерките и седна до мен.
  
- Може ли да ме пуснеш? - попитах.
  
- Защо, вече не искаш да изглеждаш като уличница ли? - направи се на учуден. Въздъхнах и помислих.
  
- Знам, сгреших. Просто...мислех си, че ще се издразниш, но после ще ти мине. Май прекрачих границата. - отвърнах и сведох поглед. Мисля, че успях да го умилостивя, защото разкопча белезниците. Разтрих китките си от леката болка, която ми бяха причинили.
  
- Извинявай. - застанах пред него. Той ме погледна и ме дръпна в скута си.
  
- Повече не искам да го правиш! - кимнах. Прегърнах го и се отпуснах на тялото му. Започнах да се унасям, но той ме разбуди. - Не заспивай! Първо трябва да те изкъпем. - прошепна, а аз се усмихнах. Вкара ме под душа и ме изкъпа, защото бях изморена от недоспиването си. После легнахме и заспахме.

○○○

Събудих се заради кошмар. Навън беше тъмно. Погледнах към часовника и установих, че бе само 2. Трябваше отново да заспя, но не можех. Игор спеше дълбоко. Не исках да го будя, затова станах и се облякох. Исках да се разходя на въздух. В бара все още имаше хора. Минах възможно най-незабележимо и излязох. Навън светеха единствено уличните лампи, защото всичко освен баровете и казината беше затворено. Нямаше да се отдалечавам много, защото все още бях сънена и можеше в тъмнината да забравя къде съм. Тръгнах по тротоара и се замислих. Не трябваше да правя това, което ми беше дошло на ум. Можехме с Игор да си прекараме по-хубава вечер, но не. Естествено, аз трябваше да съсипя всичко. Защо взимах толкова грешни решения? Първо решението ми, че трябва да сменя работното място. Второ всички тези неща с Игор. После пък не се съгласих да отида при него, където можех да съм на безопасно и сега направих тази глупост. Дали не бях все още малка да живея сама? Но дори и да съм, нямам при кого да живея, за да ме научи как да се грижа за себе си. Но се надявах той да не се възползва от мен, защото нямаше да мога да преценя, че го прави, ако го. Нито пък бих разбрала кога си играе с мен. Не вярвах наистина да е обсебен от мен, че да ме следва навсякъде и да полага грижи за живота ми. Може би беше прав в самото начало, че съм просто едно заблудено момиче.
  
Бързо бях изкарана от мислите си. Блъснах се в някого.
  
- Извинете, отнесох се! - извиних се на мъжа срещу мен, а той измрънка нещо от сорта на "не се притеснявайте". Боже, колко непохватна бях. Блъснах се сигурно в единствения минувач по това време. Тогава забелязах нещо на земята. Вдигнах го и благодарение на отсрещната улична лампа, разбрах, че това бе сребърна верижка с кръст на нея. Сигурно е изпаднала от мъжа. Обърнах се, за да го настигна и да му я върна, но следа от него нямаше. Как е възможно човек да се изпари за минута? Ами сега как щях да му я върна? Замислих се. По телосложението му изглеждаше като някой, който шефа ми би познавал. Щях да питам него.