69 Poses

Глава 12🔞

Беше прав, че тук почти всички хора са опасни. И точно заради това трябваше да разбера на какво ниво опасност беше.
  
- Знаеш ли какво е правил, след като го определяш като опасен? - седнах отново на фотьойла, опрях лакътя си на него и подпрях брадичката на дланта си. Изчаках отговора му.
  
- Ами знам доста малко за него, но ако си сигурна, че искаш да знаеш, ще ти кажа. - погледна ме твърдо. Явно е нещо тежко, от което мога да не бъда на себе си, след като го чуя. Наистина ли исках да разбера? Ако това ме увреди после? Ами ако дори не мога да заспя след това? Но може би незнанието би ме напрягало повече. Не знаех наистина какво исках. Тогава се сетих за вариант.
  
- Може ли да ми кажеш само повърхностно? Мисля, че не искам да получавам подробности. - наруших вече тежката тишина. Кимна.
  
- В досието му има множество случаи на изнасилени момичета и изчезнали такива. - само това беше достатъчно, за да потръпна и да искам да не го бях чувала. После защо Игор се притеснява да ходя навън в тъмното и да живея сама.
  
Той забеляза, че определено не бях на себе си вече.
  
- Лара, виж, не го мисли. Просто ми дай верижката и ще му я върна. Ако те е страх от него, той ще се появи все от някъде. - слушах какво ми казваше, докато дълбоко в себе си се опитвах да вдишвам и издишвам, за да не получа удар всеки момент. Определено Игор беше прав, но от къде можеше пък да се сети за човек като този. И що за мъж изнасилва и отвлича момичета?! Вярно, такива бяха мъжете понякога, но той няма ли достойнство? Съжалявах, че увиквах единствения, който мислеше за мен, защото сега пък ми трябваше. Бях неблагодарна, че го имам. Дано не се откаже от мен, защото тогава няма да се справя никога с това изпитание - живот. Станах и си взех нещата. Изкарах верижката и я оставих върху дланта на мъжа пред мен. Погледнах го за последно и излязох, пожелавайки му лека вечер. Забързах се за вкъщи. През цялото разстояние от бара до апартамента си, се оглеждах, мислейки си, че някой ме наблюдава или следи. Вече ставах параноична, а не трябваше.
  
Лара, успокой се! По дяволите, нищо няма да стане, ако не ти пука! Така ти каза дори шефа! Пък и Игор все още е до теб, той ще те пази, както ти говори от много време!
  
Повтарях си на ум, че всичко е наред. Дишането ми се нормализираше и вече бях една идея по-добре. Чудех се дали трябва да се обадя на Игор, поне за да ме успокои. Но той щеше да се притесни и да дойде веднага. А, може би имах нужда от това. Реших, че искам да го направя, но нямаше да му казвам за цялото това нещо. Взех телефона си и набрах номера. Отне сравнително малко време да вдигне.
  
- Какво има, красавице? Всичко наред ли е? - дочух радостта в гласа му от това, че му звъня. Чак аз се усмихнах.
  
- Ами да. Просто ми е скучно. - излъгах го, да, но исках да не го занимавам сега и с това.
  
- След като ти е скучно, бих предпочел да дойда и да не ти е скучно вече. - засмях се. Много ми се искаше, а и ще ме успокои.
  
- Нали няма да ти е проблем? - можех да си представя колко му беше забавно, че го искам и чак му се моля завоалирано да ме има тази вечер.
  
- Идвам след 20 минути. Бъди готова! - чух за последно тежкия му тембър преди да приключим разговора. Преоблякох се с нещо по-интересно за него и подготвих няколко неща за всеки случай. Това време мина толкова бързо в подготовка, че чак се учудих. Тогава на вратата се почука. Отворих с лека усмивка. Веднага забелязах огромната фигура, която можех да разпозная доста лесно вече.
  
- Красива си, както винаги. - започна, а аз вече потръпвах от емоции.
  
- Благодаря. - усмихнах се по-широко.
  
- Готова ли си? - попита ме, а този глас продължаваше да звучи в ума ми. Кимнах и взех нещата си. Слязохме и се качихме в джипа му. Той запали и потегли. Седяхме в пълна тишина, освен ако не брояхме тихата музика, която се чуваше от радиото.
  
- А къде отиваме? - реших да попитам.
  
- Ще видиш. - отвърна, поглеждайки към мен за миг. Толкова ми беше приятно неговото присъствие. Радвах се, че му се обадих, иначе щях да си седя, побъркала се от притеснение. След 15 минути той паркира някъде. Имаше гледка към доста красив и осветен град. Изглеждаше великолепно, а това, че бях с него, засилваше атмосферата.
  
Тогава усетих пръсти по талията си, а миг по-късно устни по врата си. Горещият му дъх започна да ме изгаря. Затворих очи, за да се насладя на момента. Стояхме навън, в тъмното и гледахме към града, намиращ се в низината долу. Телата ни бяха близо едно до друго. Това, че не го виждах, защото се намираше зад гърба ми, ме побъркваше. Дръпна блузата ми, така че да оголи рамената ми. Продължи с целувки по тях. Пръстите му пък успяха да вникнат под дрехите, допирайки се до кожата ми.
  
- Навън ли ще го правим? - прошепнах, опъвайки врата си назад от удоволствие.
  
- Може и вътре. - отдръпна само за миг устните си и тогава ги впи в моите. Бързо ме остави, желаеща въздух. Отдръпнах се за бърза глътка кислород и се върнах върху устните му. Ръцете му се спуснаха към бедрата ми и тогава ме вдигна. Занесе ме до джипа и отвори вратата на задната седалка. Остави ме да легна на нея и съблече тениската си. Помогна ми да се съблека и легна върху мен. Добре, че беше просторно отзад. Устните му отново се върнаха на врата ми, но този път захапа внимателно. Изпуснах стон и извърнах глава назад. Тръгна надолу, постави цяла пътека от целувки по ключицата ми. Вече откачах. Исках го точно сега и не можех да трая повече.
  
- Моля те! - изскимтях, знаейки, че е разбрал на къде бия.
  
- Май така няма да ни е удобно. - отвърна. Беше прав. Не знам как успяхме, но той седна, а аз го възседнах. Поставих ръцете си върху гърдите му, докато той разкъсваше опаковката на презерватива. Сложи си го и тогава бавно се спуснах по ствола му. Чувството да бъда изпълнена беше толкова невероятно, сякаш беше неземно. Движех бавно ханша си нагоре-надолу, възползвайки се от това, че можех да поема контрола в свои ръце. Надявах се да му хареса това, което и на мен. Той хвана косата ми, увивайки я около юмрука си и изпъна врата ми назад, за да му е по-лесно да го целува. Стараех се да поддържам същото темпо, но започна да не ми стига, на него също. Пусна косата ми и обхвана дупето ми. Помагаше ми да забързам темпото и да доставя повече удоволствие и на двама ни. Дишахме в унисон, стоновете ми изпълваха колата. Много скоро започнах да усещам колко близо бях. Тогава, мигове по-късно, го пуснах да ме повали със силните си вълни на удоволствие. Можех да разбера, че и той е свършил, защото чух типичното за него изръмжаване. Отпуснах се върху него. Ръката му погали нежно лицето му.
  
- Как може винаги да си толкова тясна и прекрасна? - тръпки полазиха по кожата ми, когато чух тежкия тембър, който сега беше в примес на забавлението ни. Въпроса беше реторичен, затова и не казах нищо след него, а само се усмихнах. Положих главата си върху гърдите му и вдишах дълбоко от аромата му. Чувствах се толкова по-добре сега. Целуна челото ми и ми помогна да се облека. Той направи същото. Седнахме на местата си. Наблюдавах го тайно, докато той мислеше върху нещо. Тогава запали двигателя. Нямах си и представа къде отивахме, но не ме интересуваше особено, защото той нямаше да ми направи нищо лошо. Бях доста изморена и очите ми започнаха да се затварят, докато пътувахме, но не им позволих да се затворят. Мина известно време и видях къщата на Игор. Веднага се зарадвах, че щях да спя на мекото легло. Той паркира в гаража и ми отвори вратата. Слязох прекалено сънена, за да мога да стигна до спалнята, затова той ме вдигна и ме занесе до там. Остави ме до леглото и съблече дрехите ми, заменяйки ги с негова тениска. Беше ми страшно удобна и още по-хубаво бе, че ухаеше на него. Мушнах се под завивките и се унесох почти веднага, докато той се оправяше.

○○○

Игор
След като свалих дрехите от себе си, забелязах, че Лара вече спеше. Завих я хубаво и излязох, защото надушвах нещо гнило в държанието й. Седнах на дивана в хола и набрах номера, който щеше да ми свърши работа.
  
- Кажи, Игор.- Андрей се обърна към мен.
  
- Лара да е идвала днес или вчера при теб? - реших, че ще карам направо.
  
- Да, защо? - както винаги, в гласа му се четеше респект към мен. Така и трябваше да е. Все пак благодарение на мен сега има клуб. Или по-скоро вървежен клуб.
  
- Кога е идвала?
  
- По-рано днес. - отвърна. Мисля, че е ходила преди да ми се обади.
  
- И за какво е идвала? - зададох въпроса, който щеше да донесе най-много отговори.
  
- Донесе една верижка и аз ще я върна на човека, от когото е изпаднала. Не съм й позволил тя да го направи, защото знам, че е опасно. - веднага възможно най-почернения за мен човек изникна в ума ми.
  
- Чия е? - изчаках отговора му.