This is my life

Нямам желание да ходя там.

                                Глава 39
- Лидия.....кафетата за маса 3 са готови.
- Идвам.
Момичето въздъхна шумно и тръгна към плота където бяха готови напитките. Сложи ги на таблата и тръгна към масата. Сложи ги и чу звънчето, след което вратата се отвори. От там излязоха поредните клиенти. Изкара тефтерчето си и се приближи към масата на която се бяха настанили. Взе им поръчката и се провикна към кухнята. Седна да си почине на един свободен стол. Изкара телефона си и започна да прави това което правеше от 3 месеца. Гледаше снимките им заедно. От 3 месеца не беше погледнала нито едно момче, имаше много кандидати, но винаги в сърцето си щеше да остане той. Една сълза се спусна по бузата и. Чу се звънчето на вратата. Тя не му обърна внимание, погледа и не се вдигаше от телефона. След това се чу отново звънчето.
- Лидия.........
- Отивам. - провикна се. Остави телефона си на предишното му място, изкара тефтерчето си и се запъти към току що запълнилите се маси.
**********************************
Пъхна ключа в ключалката, отключи си вратата и влезна вътре. Съкватирантката и я поздтави и тя отвърна със същото. Легна на леглото.
- Как беше?!
- Както винаги. - отвърнах.
- А ти как си?
- Уморена.
- Нямах това предвид.
- .....
- Все още го обичаш, нали Лидия....не си го забравила.
- Как ще го забравя. Със всеки ден става по - зле. Имам чувството че ще се разпадна.
- Знаеш ли, не мога да те гледам така. Днеска ще излезем.
- Къде ще ходим.
- На дискотека....с няколко мои приятели....ще се запознаеш с тях.
- Но...
- И ще ти хареса. - избърза да каже тя.
- На теб не може да ти се откаже.
- Хайде. - каза и се засмя. - Отивам да взема някои неща и идвам след малко. И искам като се върна да ме изненадаш.
- С какво.
- С облеклото, сложи си нещо хубаво.
Сия ( съкватирантката ми) излезе. Аз станах и отворих гардероба си. Изкарах чифт дънки, леко разкъсани, и една тениска. Сетих се, че точно нея носех, когато накарах Бенджамин да ме целуне с кървавата уста, когато все още беше човек. Паднаха няколко сълзички от очите ми, избърсах ги на бързо и се облякох. Сия влезе.
- Лидия....какво си направила
- Облякох се?!
- Не,не, не. Не може така. Нямаш ли нещо по.......разголено.
- Разголено?!
- Ами разбира се.
- Нямам нищо. - казах и повдигнах рамене.
- Ето, вземи това. - каза и изкара една светло синя рокля, беше горе- долу до коленете ми.
Погледнах я ядосано.
- Хайде, облечи я.
- Добре. - казах с възмущение, взех роклята и я сложих.
- Виж, по - добре е. - каза след като ме погледна.
Усмихнах и се и излезнахме.
Вървяхме около 5-10 минути и след това завихме по една малка уличка, почети невъзможно да се види на тъмно. След това влезнахме в една доста голяма зала в която имаше доста тийнеджъри. Не можеха да влезнат, защото охраната не ги пускаше.
Сия ме хвана за ръката, разбута хората пред нас. След това подсушна нещо на охраната, което не успях да чуя. Той само я погледна и кимна. Пусна ни и двете. Влезнахме вътре. Имаше много светлини, силна музика и супер много пияни тийнейджъри. Тя ме помъкна по навътре. След това спряхме пред едно момче. Той бешес гръб към нас. Сия ме пусна и прикри очите му. Той се засмя и се обърна. Щом погледите им се намериха, той я целуна. След като се отдалечих, тя ме представи на момчето. Казваше се Шейн. Стиснахме си ръцете.
- Поръчайте си нещо, аз ще доведа другите.
- Добре.
Отидохме на бара.
- Джин с тоник. - поръча си тя.
- Уууу, май ще се напиваме днес. - каза бармана, който очевидно я познаваше. - За теб. - попита ме той.
- Вода. - той ме изгледа странно.
- С водка ли? - попита и ми се усмихна.
- Не, просто вода. - повторих.
- Щом казваш. - каза и ми подаде студената бутилка.
- Хей момичета, да отидем горе, ще играем на истина или предизвикателство. - каза Шейн след като се появи отзда.
- Лидия, идваш ли?
- Аз май ще се прибера.
- Не, хайде де, моля те.....
********************************
В крайна сметка се съгласих. Качихме се в една стая. Имаше още около 6 човека. Всички до един познаваха Сия.
Направихме един голям кръг, взехме шише и започнахме.
Първите бяха Сия и някакъв си Марк. Той я предизвика да целуне Шон. Нищо кой знай какво. След петото завъртване шишета се падна на Шейн и някакво момче на име Кол. Шейн му подшушна нещо. Кол само се усмихна и се изправи. Дойде до мен. Хвана ми ръката и ми помогна да се изправя. Попитах го какво прави, а той ми каза, че са го предизвикали да се затворим в килера за 10 минути. Аз отказах, но той настоя. Хвана ме за ръката. Опитах да се измъкна, но неусшешно.
- Пусни ме. - казах.
- Не може така. Защото заради тебе аз ще изгоря, така че млъквай и влизай в шибания килер.
Започна да ме дърпа. Аз се опитвах да се измъкна, но това копеле не ме пускаше.
След секунда прозореца се разби. Разхвърчаха се стъкла на всякъде. Всички се стреснаха, включително и аз. - Веднага я пусни, защото ще стане много лошо. - каза познат глас зад мен, обърнах се. Не можех да повярвам.....това беше Бенджамин?!