This is my life

Двойната среща

                                  Глава 13

- Шегуваш се! - казах аз.

- Увери се сама. - тя ми посочи огледалото.

Отидох и се погледнах. Да вярно беше, че имаше промяна....голяма промяна.

- Е, не съм ли чудотворец? - каза гордо Аля.

- Най - големия. - засмяхме се.

Тя погледна към телефона си докато аз все още се гледах в огледалото.

- Ааа, Лидия неискам да те притеснявам, но трябва да тръгваме.

- Да добре....хайде.

Бяхме пред вратата. Започнах да обувам маратонките си.

- Хаххахахахахахахахх.....- Аля не спря да се смее, чак падна на земята от смях.

- Какво...- започнах да се гледам да не би да ми има нещо  - какво ми има?!

- Лидия, кажими мила моя в кой свят маратонките отиват на такава рокля.

- Амии....- незнаех какво да кажа.

- Нямам друго. - довърших.

- Как ще оцелееш без мен? - след тези нейни думи ми подаде едни токчета.

Започнах да ги гледам и си казвах " ти луда ли си".

- Хайде слагай ги, че закъсняваме.

- Оффффф...- премирих се и ги сложих. Можех да вървя с тях. Просто не съм слагала от 350 години.

Най - накрая излезнахме от къщата и се запътихме към уговореното място.

- Май трябваше да вземем лепенки за обувките, може да ти убиват.

Мисля, че сега беше мой ред да се засмея, защото на мен такива работи не ми излизат, но реших да не го правя защото ще се започне с въпросите.

След 15 минути вървене стигнахме. Мо четата бяха там на една пейка и си говореха.

- Хей. - каза Аля.

- О боже мой......Лидия това ти ли си?! - каза Бенджамин и едновременоо беше гледаше и се усмихваше.

Сега ако можех щях да се изчервя.

- От плът и кръв. - казах аз.

Той ме прегърна и  след това последва една целувка. Аля и Дилан последваха примера ми.

- Ами да тръгваме към киното.

Съгласихме се и тръгнахне.

* пред киното*

Започнахме да мислим на коя прожекция да отидем.

- Амиии " Вината в нашите звезди"? - предложи Дилан.

- Или пък " Дракула" - каза Аля.

- Да отидем на The maze runner. - казахме двамата заедно с Бенжамин.

- Страмнооо. Както и да е. Момичета чакайте ни тук ние ще отидем да вземем билети.

- Добре.

Момчетата се върнаха и отидохме да вземем пуканки. Филмът ни почваше след 10 минути. Отидохме и си седнахме по местата.

След час и половина филмът свърши. Излезнахме от залата. През цялото време с Бен се държахме за ръце.

- Филмът беше хубав. - каза Аля. - Какво ще правим сега?!

- Ами на болинг. - каза Дилън.

- Може.- казах аз.

Като цяло денят мина чудесно. Забавлявахме се. Бяхме разделени на отбори за болинга. Аз и Бенжамин срещу Дилън и Аля. Познайте кой отбор спечели....ние. Йей. След това ходихме за сладолед и още многооо работи.

А, да за човешката храна.....мога да ям от нея но немога да се наситя, тоест не се наяждам. Такаче нямам проблем.

Прибрахме се с Аля в нас и почети цяла нощ си говорихме за днескашната среща. Беше просто........ уникално.