This is my life

Писмото

                             3 глава

Е, ето ме и мен. Преди малко се прибрах. Минах и през болницата за малко кръв. Седнах на дивана и си пуснах филм. След малко се позвъни на вратата. Станах и отидох да отворя.

- Здравейте госпожице......Финкал!

Беше пощальонът.

- Имам нещо за вас. - той бръкна в чантата си и изкара едно писмо.

Взех го и му затръшнах вратата пред носа. Седнах отново на дивана отворих писмото. "Кой ли се е сетил за мен". Чак сега забелязах, че писмото е от Майк. Отворих го и започнах да чета:

" Еееее как е в новото училище. Или по точно как е новото момче. Честно казано не вярвах, че ще го направиш. Не само, че тръгна на училищте, но и не уби никой. През цялото време само очаквах да чуя полицейските сирени, но това не се случи. Е Лидия още не си започнала, а вече си и хареса момче. Добре дошла в тийнейджърския свят. Ееее видях го не е кой знай какво, но добре. Възползвах се от това, че съм невидим и отидох да проверя нещо за него. Така.... значи името му е Бенджамин Ласниер. Колкото теб е (на 18). Живее на няколко пресечки от твоята къща. Майка му и баща му са разведени. Живее с майка си. Има две по-малки сестри и един по- малък брат. Добър ученик е и е в отбора по баскетбол. Само това успях да науча. Късмет с него. Скоро пак очаквай идването на пощальона и един съвет - не го изяждай. Обичам те! "

Усетих глупавата си усмивка по лицето. Толкова ми липсваше. Бих дала всичко, за да мога отново да го видя. Ако можех да се разплача, щях. Оставих писмото на масата, погледнах в една неутрална точка и казах " Липсваш ми". Знаех че ще ме чуе. Знаех че е някъде тук.
Пуснах телевизора отново.

Здравейте хора. Ето я и новата глава, надявам се да ви хареса. Извинявам се за това че е малка, даже прекалено, но нямам време, а доста се забавих с публикуването и. Надявам се да ви хареса.