This is my life

Нещо несрещано досега

                               Глава 20

Събудих се. Огледах се наоколо. Бях легнала върху Бенжамин. Той все още спеше. Колко беше сладък.

- Бенжамин. - казах тихо, но не получих отговор.

- Бенжамиииииин. Събуди се. - казах отново след леко разтърсване.

Отново никаква реакция от негова страна.

- Бенжамин! - този път изкрещях по силно в ухото му.

- Аааа.....какво?

- А, спиш ли?

- Не....вече. Благодарение на теб. - каза той и ме целуна.

- Какво ще правим днес. - попитах.

- Ще спим. - след това се прозя. И започна да се прави че спи.

- Дали? - казах и оголих зъби.

Той леко отвори очи. Видя ме и се стресна.

- Добре де! Ще правим нещо друго.

- Имам идея.

- Какво? - попита той.

- Ще намеря онези убийци и ще разбера какво искаха от мен.

- Не искам да ходиш сама.

- Аз съм вампир. Ще се справя.

- Да, но стоя сумати време при тях.

- Бяха ме преспали, чрез билки.

- Какво им пречи пак да го направят?Искам да дойда с теб.

- Няма да жертвам живота ти.

- Добре, но ми обещай че ще се върнеш.

- Аз винаги се връщам.

____________________________________

- Тръгвам!

- Пази се. Чу ли?

- Да.

- Добре. Чао. Липсваш ми.

- Чао.

Тръгнах с моята си скорост. Отново половин час бягах със силата на вятъра. Стигнах във същата съборетина в която бях преди 2 дни.

Влезнах вътре. Веригите все още стояха искъртени на земята. Кръвта заедно с трупа на онзи който изядох още стояха там.

- Ти се върна? - някой каза зад мен.

- Аз винаги се връщам.

- Какво искаш.

- Да разбера истината. Искам да разбера каква съм. Заслужавам да знам.

- Права си.

- Ще ми кажеш ли?

- Най- добре е да разбереш сама.

- Как.

- Просто превърни 13- тия човек във вампир и ще разбереш.

- Да но какво да очаквам.

- Това трябва да го разбереш сама.

- Как така да го раз...- в този момен мъжа беше изчезнал.

- Майната ти. - казах и тръгнах да се прибирам. След половн часовото препускане мислех само за това. Какво толкова щеле да ми се случи? Дали щях да съжелявам след като стана.

_______________________________________

Бях отишла право в къщата на Бен. Почуках на вратата.

- Лидия. - след като отвори и ме видя ме прегърна супер силно. Не усетих болка.

- Трябва да поговорим.

- Влизай...кажи ми всичко.

Настанихме се в стаята му.

- Жадна ли си?

- Да.

- Чакай ще ти донеса во.....чакай малко.

- Виж...Бен когато бях там ми казаха, че аз не съм обкновен вампир. След като превърна и 13 човек във вампир ще се превърна в нещо много по - силно, нещо по - могъщо от това което съм сега.

- И ти искаш от мен........

- Кажи ми кой да превърна и след това да убия.

- Ама намери кой да питаш...да знеш.

- Е няма ли някой който да те дразни, или нещо друго.

- Не.

- Добре, тогава ще е по мой избор.

- Убийцата ми тя. - той ме хвана и ме притисна силно до леглото.........

**************************************

- " Няма да боли" - въздействах на една непълно непозната жена. Тя беше тази която ще превърна и убия. Беше просто някаква случахна от улицата.

Дадох и да пие кръв. Алед това и прекърших врата. Строполи се на земята. След половин часово чакне най накрая се събуди. След това и дадох да пие човешка кръв от едно шише което бях приготвила за нея. Тя изпи половината, а аз го довърших.

След това отново я убих. И да.. това беше 13- тия. Какво ли щеше да стане сега? Засега не усещах нищо. Прибрах се в къщи. По пътя много ме болеше гърба. Имах чувството, че някой ми забива дървени колове отзад. Прубрах се вкъщи. Влезнах да се искъпя. След банята седнах на леглото. Повече движения не можех да направя. Неможех да помръдна. Всичко токова ме болеше. По едно време болката стана непонусима. Свих се на кълбо и започнах да крещя с цяло гърло. Неможрх да издържа повече. Крещях. Усещах, че нещо ставаше с гърба ми. Все едно че нещо излизаше от там. В следващия момент болката спря. Усетих тежест в гърба си. Отидох пред огледалото си и видях нещо което не се срещаше........

Имах крила. Да....това определено бяха крила.