This is my life

На това ли му се вика късмет.....ох

                             Глава 35

- Лидия, какво става с теб?

- Мисля, че вече не съм вампир!
- Какво значи " мисля че вече не съм вампир". - говореше с малко по висок тон Бенджамин.

- Ами не знам сигурно след като се върнах, вампиризма си е заминал.

- Как така ЗАМИНАЛ. - гаджето ми беше разстроено.

- ОТКЪДЕ ДА ЗНАМ....ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА МИ КРЕЩИШ. НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ И АЗ НЕ ЗНАМ КАКВО СТАВА. - разкрещях му се насреща. След това излезнах от стаята.

- Къде тръгна. - попита той. Аля и Дилън само ни наблюдаваха.

Не му отговорих, просто си излезнах. Имах нужда да остана сама. Сама с мислите си. Не знаех къде да отида, той навсякъде би ме последвал. Тогава се сетих. Ще отида на тавана. И да се надявам, че няма как да ме намери. Минах покрай едни тесни коридори и след това по едни стръмни стълби.   И ето го големия Лондон. Е, добре де не се виждаше кой знае колко, защото сградата не беше много висока, но все пак беше проятно да останеш малко сам.

* след 10 минути *

Както си стоях там горе погълната от мислите си Бенджамин буквално прелетя през вратата. Стрснах се и подскочих. Ако бях вампир, щях да разбера че идва още преди да тръгне насам.

- Как ме откр....

- Миризмата. - отвърна простичко той.

Отново се обърнах към красивата гледка. Няма смисъл да му казвам да ме остави сама, защото нямаше да го направи.

- Какво искаш? - попитах.

- Да поговорим.

- За какво.

- За всичко което се случи. За последните 3-4 дни. За всичко.

- Седни и говори.

Той седма на пода до мен.

- Мразиш ли ме. - попита.

- Не, обичам те. Просто и двамата се ядосахме и исках да остана малко насаме.

- Разбирам. Хей. - побутна ме лекичко по рамото. - и аз те обичам фъстък.

Усмихнах му се и сложих глава на рамото му. Не исках да мърдаме от тази поза.

- Едва ли си искал да говорим само за това.

- Ами, малко ми е странно. Смисъл ти ме превърна... - прекъснах го.

- Ти го поиска.

- Е да де.... Както и да е превърна ме за да може да живеем заедно завинаги.Но сега нещата малко се обърнаха.

- Съжелявам.

- Не трябва да съжаляваш, не си виновна.

- Може пак да ме превърнеш.

- Сигурна ли си че го искаш.

- Ам....не знам.

- Помисли си. Аз не бързам.

- Добре.

Останахме в тази поза около 30 - 40 минути.

- Никак не искам да го праея, но мисля, че трябва да слизаме. Аля и Дилън сигурно са се притеснили.  - прошепна ми в ухото.

Не казах нищо и се изправих.

Хванах го за ръката и тръгнахме надолу.

***********************************

- Къде се губите бе хора....обиколихме целия университет. - развика ми се Аля.

- Явно не сте проверили навсякъде. - каза Бен и ме погледна.

Засмях се.

- Имаме лекция. Да вървим. - каза Дилън.

- Да, само да отида да си взема нещата. Вие отивайте аз ей сега идвам. - казах, пуснах ръката на гаджето си.

- Да дойда с теб. - попита ме той.

- Не няма проблем. Ей сега идвам.

- Добре. - усмихна ми се. Придърпа ме към себе си и ме целуна по челото. - Не се бави.

Усмихнах се.

- Аля, подай ми ключа за стаята.

- А, да чакай. - бръкна в чантата си, искара го и ми го подаде.

Тръгнах към стаята. Отключих си и влезнах вътре. Започнах си да издирвам учебника и тетрадката.
" Ох бе тъпо момиче пред теб са " казах си когато се обърнах и ги видях на нощното шкафче. Взех ги. Обърнах се отново към вратата. Там имаше някой. Целия беше облечен в черно. Черно дънки, берен анорак и черни обувки. Беше с качулка и не му се виждаше лицето.

- Кой си ти?! - попитах

- Може би ще си спомниш.

- Трябва да вървя ще за къснея за лекция.

- Нека да бъдем честни, изобщо не искаш да ходиш на лекции.

- Махни се от вратата да мина.

- Не мога да го направя.

- Какво значи това.

- Хах, вече не можеш да ми причниниш онова, което направи преди години, нали?!

В този момент ме хвана през кръста и скочи през прозореца. Определено беше вампир, защото се движеше като такъв.