This is my life

Разбиваш ми сърцето

Глава 40

Не можех да повярвам, момчето което бе изкочило е Бенджамин. Доближи се до мен. Момчето което все още ме държеше изяде един юмрук и падна на земята с кръв на носа. Започнахме с Бенджамин да се гледаме. Той се приближаваше, малко по малко до мен, а аз стоях на едно място и не можех да повярвам, че е той. Хвана ръката ми и ме погледна право в очите.
- Лидия. - прошепна той и докосна лицето ми с другата си ръка. Все още стоях и не можех да проумея какво ставаше.
- Кажи нещо, скъпа моя. Моля те. - каза го като молба.
- Ти си тук. - прошепнах едва-едва.
- Тук съм и повече никога няма да те оставя.
Още няколо секунди мълчание, само гледане.
- Хайде, да се махаме от тук. - каза ми, вдигна ме и на следващата минута се озовахме в стаята ми. Бях забравила тази бърза скорост и се наложи да седна на леглото, за да не залитна.
- Бенджамин, какво правиш тук?
- Дойдох, защото исках да те видя, за да ти кажа, че те обичам и не мога без теб, за да ти кажа да дойдеш с мен.
- С теб къде.
- Някъде надалеч от тук.
- През тези 3 месеца, успях едва едва да си стъпя на краката, да започна на ново и точно когато вече почти съм забравила, за теб, за Аля и за Дилън ти се появяваш през прозореца и искаш
да се върна. Ами ако след няколко месеца пак ме зарежеш, вече от мен няма да остане нищо. Това ли искаш,а? - вече започнаха да падат сълзи от очите ми.
- Никога не съм искал това? - почти го прошепна.
- Тогава защо ме заряза Бенджамин. Знаеше, че само ти ми беше останал.
- Бях глупав и съжелявам. Не мога да живея без теб. Моля те, ще ми простиш ли?
- Не знам. Наистина не знам.
- Добре отговори ми само на един въпрос. Обичаш ли ме?
- Винаги съм те обичала и все още е така, но нямаш си и напредстава как ме нарани онзи ден.
- Знам. Бях пълен идиот. И знаеш ли какво от онзи ден нататака правя само глупави неща и искам да докажа, че да се върна при теб не е било глупаво. - каза приближи се и ме целуна. Целувката беше дълга и опияняваща, от толкова много време исках да усетя устните му върху моите.
- Помисли си, скъпа моя, аз ще те чакам.
- Къде да те намеря?
- Отседнал съм в хотел " Real". Помисли си, ще те чакам. - той целуна ръката ми и си тръгна. Тръгна си. Беше 23:35. Легнах си, завих се през глава и заспах.

Извинявам се за супер малката глава. Гледах да я напиша колкото се може по бързо. Надявам се да ви хареса. Имайте предвид, че е една от последните. :)