This is my life

Meeting

                           Глава 5

Звънецът за започване на 6 час би. Влезнах в стаята по биология и седнах на едно произволно място. До мен седеше едно момиче. Името и беше Аля. Беше слаба и висока. Не съм си говорила много с нея. Все пак днес ми е втори ден. След като седнах веднага се обърна към мен и ме загледа.

- Извинявай, исках да те попитам дали имаш връзка с Бенджамин???

- Какво?!?! Не, няма такова нещо!! Защо си го помисли???? - бях мноого учудена от въпроса и.

- Ами не знам, но искам да те предопредя, че доста момичета го харесват, така че се пази!! Наистина не знаеш на какво са способни.

Думите и ме накараха да се засмея. Изядох един объркан поглед от нейна страна. Бях  учудена. Не ме беше страх. Все пак те са тези които трябва де се срахуват от мен. Бях замислена дълго време. След малко би и звънеца. Запътих се към игрището където ни беше срещата.  По коридора наистина имаше около десетина момичета които ме оглеждаха доста страмно. Не им обърнах особено внимание.

Вече бях пред игрището. Видях го. Беше облечен в баскетболен екип (все пак тренираше ). Обърна се към мен и започнахме и двамата да се гледаме докато не ни прекъснаха група момичета идващи към мен. Обърнах се към тях. Определено предната гледка ми харесваше повече.

- Хей, празноглавке!!!!

- По- добре изчезвай, не искам да наранявам никого....засега.

- Хахаха, чухте ли я момичета. Не искала да наранява никога. И  с какво ще ни нараниш, а? Нека чуем!

- " Бягай, колкото се може по бързо и вече никога не ми препречвай пътя" - въздействах и.  Не беше нужно да въздействам и на другите. Те вървяха винаги след нея.

Докато те си тръгваха от тук погледнах към Бенджамин още веднъш. Беше много объркан. Личеше си. Сигурно после ще задава куб въпроси. След около 10 минути тренировката им свърши и той дойде пред мен.

- Тръгваме ли?? - и се усмихна.

- Да.

Отивахме към паркинга. Там той изкара ключовете и натисна едно копче. Тогава моторът пред нас изпилка.

- Качвай се!!

- На това ли ще се возим?? - попитах го.

- Съжелявам, но лимузините свършиха. - започна да се хили.

- Да много смешно!!! - отвърнах му аз. Не ме беше страх, но никога досега не съм се качвала на подобно нещо.

Той ми подаде една каска. Малко се засмях защото не ми трябваше такова нещо, дори и при катастрофа, но той настоя. Хванах го през кръста. Хареса ми.