This is my life

Какви са тези? Убийци може би.

                           Глава 17

Пред мен бяха мъжете, които убиха Майк. Толкова много отговори исках от тях.Но най много исках отплата, за това което направиха на най добрия ми приятел. Отидох пред тях. Незнам защо на никой не му пукаше, дори не ги поглеждаше. Бяха с маски на лицата. Отидох пред тях и тъкмо да хвана единия и да му извъртя врата той искара един дървен кол и го заби точно под корема ми. Извиках от болка. Дърво, защо дърво. Свих се от болка, но единия ме хвана и започнаха да ме носи към една кола. Толкова ме болеше, не можах да мръдна от болка.

- Къде оти........

Събудих се в едно легло завързана с вериги за стената, напоени с върбинка, което значи, че всяко движение изгаряше кожата ми. Имах и увита кърпа на устата. След малко влезна един човек, но този път без маска.

Дойде и махна кърпата.

- Я, ето ги просволутия вампир. Къде те губиш бе момиче, нямаш си и представа къде те търсихме.

- Какво искаш да кажеш?

- Ето това е да имаш скрити способности и да незнаеш за тях. Нали вампирке.

- Какво ти не си ли вампир.

- Хахах аз съм нещо по различно, никога не  бих се търпял ако бях такова чудовище като теб. Но все едно.

- Кога ще ме пуснеш.

- Хахах търсихме те 300 години. Сигурно ще стоиш тук двойно повече.

- Никога.

- Ще видим, вампирке.- каза той и излезе след като затръшна и заключи вратата.

През цялото време си мислех. " Как така скрити способности" или пък " аз съм нещо по различно" какво значи това по различно. Дали пък да не е дух и само свръхестествените да го виждат. Да, има и такива същества. Или пък.....ох изобщо не се сещам какво може да е. Но все пак не изключвам това за духа. След малко влезе друг.

- Здравей!

Само го гледай зловещо.

- Ако не беше завързана щях да избягам като малко момиченце в момента. Незнаеш колко си силна и способна.

- Ооо силна съм си.

- Ами вече чу, че имаш неразкрити способности, те ще се отключат, ако превърнеш 13 човека във вампири, вече си превърнала 12, а след 13-тия  се превръщаш в нещо, което неможе да бъде спряно, освен ако не източим всяка една капка кръв от теб.

- Защо съм по различна от другите?

- Надявам се си спомняш кръвта която ти даде Майк. Тя беше по специална от колкото си мислиш. Беше различна. И ние имахме само тази малка тубичка. Майк я беше откраднал от нас и искаше да я изпие, но реши да спаси теб. Така стана всичко. После тръгнахме да те търсим. Обиколихме почти целия свят. И накрая те намираме в Ню Йорк на бал.

- А какви са скритите ми способности.

- Мисля, че  никога няма да разбереш, немога да ти кажа, нито някой друг ще може.

- Чакай...трябва да знам....

Докато го кажа той вече беше излезнал от стаят и ме беше оставил сама. Сама с мислите ми.