This is my life

О, Боже мой!!

                               Глава 26

Влезнахме в сградата, която беше много близо до училището. Вървяхме по един коридор и след това по едни стълби. От там пак имаше един дълъг коридор.

- Къде са тези шибани стаи. - каза Дилън.

Всички се засмяха. Без мен. През цялото време мислих за това, което се беше случило преди няколко минути.

- Хей, Лидия добре ли си? - попита ме Бенжамин след като ме хвана за рамото.

- После ще говорим. - казах след като посочих Дилън. Това означаваше, че ще чуе целия ни разговор. ( суперслух). Продължихме да вървим по коридора.

- Това е стаята на момичетата. - каза жената, която ни упътваше през цялото време. - Вземете си багажа от долу и си го пренесете. - след думите си продължи да върви заедно с момчетата, за да им покаже и на тях стаята.

- Хайде да слизаме. Имаме бая кашони. - каза Аля.

- Мхм....

- Лидия какво се случи преди малко?

- Не знам, просто не ми се ядеше.

- Аха...само това. Не ти се ядеше и просто се тръгна.

- Да.

********************************

Внесох и последния кашон в стаята си.

- Това е последния.- казах.

- Добре....аа виж Лидия....аз ще тръгвам. Дилън ми писа преди малко да се видим...така че чао.

- Да, добре остави ме сама.

Не каза нищо и затвори вратата. Защо се държеше така?! Реших да разгледам квартирата. Състоеше се от две стаи. Едната ( главната) имаше два дивана, един телевизор, секция и малък хладиълник. В другата: две легла, два гардетоба и естествено баня и тоалетна.

Чух звънене на вратата. Отворих.

- О здравей, Бенжамин!

- Трябва да поговорим, обеща ми, мила. - каза. Поканих го да влезе.

- Как е в новия апартамент?- попитах.

- Нека да се върнем на темата. - каза той.

- Не е нищо особено....просто.....тъкмо да я захапя и тя се обърна и ми каза  " Не си единствената такава тук" каза и, че търси нещо но не разбрах какво. Това е.