Queen

15. Ah, peanut.. you'll live with one pretty crazy mother

-Мамо, мамо!- към мен тичаше русокосо босо момченце със сиви палави очички.
Станах и се огледах. Лежах на меко одеяло на средата на красива горска поляна. До мен имаше кошница за пикник. - С тате ходихме за цветя.
Зад него се появи Алекс, с широка усмивка на лицето.
-Това е за теб, мамо! - Малкия ми подаде връзка полски цветя и ми се усмихна, показвайки ми две сладки трапчинки на бузките.
-И това е за теб, мамо! - каза Алекс с почти същия детски глас. Тримата се засмяхме.
После те двамата се намръщиха.
-Мамо, събуди се заради мен. - каза малкия.
-Да, мамо, събуди се, заради него.
-Но аз съм будна. - погледнах надолу. Букетите от полски цветя се бяха превърнали в погребални венци. - Алекс.. - когато вдигнах погледа си нямаше и помен от горската поляна или малкото момченце. Бяхме пак пред онзи проклет склад. Алекс беше целия в кръв.
Изпищях и се събудих. Горчиви сълзи се стичаха по лицето ми, когато татко и няколко сестри влязоха в болничната ми стая.
-Куин, Боже будна си.
Сестрите ме върнаха обратно в легнало положение, а татко дойде и хвана ръката ми. Появи се и Естел, която мина от другата ми страна.
-Тате, къде е Алексей?
-Куини, не се преуморявай, моля те.. туко-що се събуди от кома.
-Всички показатели са добре, г-н Де Лука. Не я натоварвайте.
-Разбира се. - тате отговори на сестрата с топла усмивка и те излязоха от стаята.
-Тате..
-Недей, Куин..
-Той.. той е жив нали? - погледнах към Естел, но тя само стисна ръката ми по-силно и погледна на другата страна. Видях сълзи да проблясват в очите на татко. Не..
-Не, тате, кажи ми че той е добре. - сълзите ми се превърнаха в истински рев и аз започнах да се треса.
-Съжалявам, Куини.. - опитах се да стана и да изляза.
-Къде е той, татко. Това не може да е вярно, той имаше жилетка, щеше да се оправи. Трябва да го видя .
-Куин.. - татко ме върна обратно на леглото преди да изскубя всички кабели и тръби, които висяха по мен. Остра болка ме прониза в стомаха. Друга в сърцето.- Куин ти беше в кома един месец. Погребахме го, Куин. Алексей го няма.
Естел се разплака до мен.
-Куини..
Татко ме прегърна и аз успях да извадя пистолета от колана му.
-Куин, какво...
-Казах, че искам при него. - бях твърдо решена, че баща ми и сестра ми просто ще ме оставят да се самоубия. Не им оставих време да реагират и бях готова да натисна спусъка, когато татко избута пистолета от ръката ми.
Той и Естел хванаха ръцете ми и ги задържаха до леглото.
-Пуснете ме, по дяволите, ще отида при него.
-Бременна си, Куин. - Естел не издържа и пусна ръката ми. Отиде в другия край на стаята.
-Какво? Какви са тези глупости?
-Бременна си. Пета гестационна седмица. Детето е боец. Едва оцеля. Както и майка му.
След това тя ми донесе пистолета.
-Естел какво правиш?!
-Давам и избор, тате. Дали ще убие себе си и нероденото им дете, или ще се стегне и ще живее, заради бебето и заради Алексей.
Оръжието беше тежко в ръката ми. Беше тежко и когато го хвърлих в другия край на стаята.
-Оставете ме сама.
Те не казаха нищо повече. Излязоха и ме оставиха сама.
Бременна. Инстинктивно сложих ръка на корема си. Алекс си беше отишъл, но ми беше оставил това дете. Усмихнах се. Но си беше отишъл. Емоциите ме заляха ката вълна.