Queen

7. Buon compleanno, idiota!

В края на седмицата тотално бях изгубила търпение. Самолетът ни се спускаше над Ню Йорк, когато осъзнах колко много исках отново да видя всички.
През тази седмица говорих многократно по телефона с Картър. Беше толкова мил. Правеше ми комплименти и ме караше да се чувствам.. Добре. По онзи странен сладникав начин от филмите, който винаги съм мразела. Но не беше просто желание както с останалите момчета, с които бях спала и това ме плашеше. Много. Не че се бях влюбила, защото никое влюбено момиче не спи с най-добрия си приятел на хиляди километри от гаджето си, и то не веднъж. Но..

Освен с него говорих и доста с Джулс, която ме караше да се чувствам като част от тяхната групичка приятели. Дали заради Картър или не, но всички бяха мили и изключително приятелски настроени към мен , когато  Джулия ме добави в общия им чат. От момчетата разбрах, че след като аз съм се опълчила на Маркъс много други хора, които е тормозил години наред са направили същото, за това и тази седмица е лежал при сестрата още два пъти. А от Джулс, че по висша математика сме взели интегрално смятане и аналитична геометрия. По средновековна  литература- Хамлет. 

 Освен това цялото училище говорело за това как някой си Диего от зайците хванал Себастиян върху онази твърде лигава и нелепа "учителка" по физика- Стюард. На бюрото в кабинета по математика. Той бил с откопчана риза,с глава едва ли не между краката и, а нейната пола вече липсвала по времето, в което Диего влязал в стаята, защото по-рано през деня бил забравил нещо. Джулия ми описа всичко толкова добре сякаш самата тя е била там. Нещо в сърцето ми започна да трепери откакто ми го каза вчера и все още не беше спряло, когато слизах от самолета на летището, заедно с татко и Алексей. Промишлените количества алкохол в кръвта ми също не помагаха, но след като разбрах, че това за Себастиян и Стюард е истина, тоест последните 16 часа, бутилката с водка не беше напускала ръката ми. Смених цели три и мисля че я оставих само първия половин час от полета, когато върнах цялото съдържание на стомаха си в банята. Скарах се с татко и Алекс, които се опитваха на няколко пъти за ми вземат бутилката. Те нищо не разбираха. Дори насочих зареден пистолет срещу Алекс. Бях толкова пияна, че като нищо можех да го застрелям. Щях да уцеля-аз никога не пропусках. Алкохолът просто правеше насочения пистолет да не изглежда заплашителен. Даже напротив - смеех се.
Бях толкова объркана. Имах гадже, което харесвах, чуках най-добрия си приятел, и си падах и по учителя ми по математика. Какво ми има... Моногамията май не ми е сила..