Queen

17. I knew we can be happy

Когато колата ни спря пред имението Капоне стомахът ми се сви на топка.  Татко беше запалил телефона ми  и знаех, че в момента умира от притеснение. Минахме през имението на Алекс. Видяхме се с майка му. Леля Ирина беше в шок, както се очакваше, но все пак това беше синът и. Бързо го преодоля и просто беше щастлива, че той е тук с нас. Повика Симеон и докато излизахме от къщата тя вече крещеше по него. Говорех руски достатъчно, за момиче прекарало по-голяма част от живота си около руски мафиоти, но някои от псувните, които изрече тази жена, никога не бях чувала. А аз знаех доста. Предполагам скоро фактът, че племенникът и е спасил живота на сина и щеше да надделее, но и тя като мен не разбираше защо трябваше да бъде скрито от нас. Доста болка можеше да ни спести.

Когато излязох от колата татко седеше на стълбите. Беше отпуснал главата си в ръце. Този човек ме обичаше повече от всичко и не мога да повярвам, че имаше период, в който бях забравила този факт.

- Татко? - гласът ми трепереше. Той рязко вдигна глава. За момент спокойствието, че съм добре се настани в очите му. Бях сигурна, че деветдесет процента от охраната ни в момента обхождаше града, за да ме търси и поне двама почти са загубили живота си, за това че са ме изпуснали от поглед. Знаех, че ме следят и дори когато привидно беше така, аз никога не бях  сама.  После погледа му се прехвърли на Алекс. Шок, объркване, ярост.. Емоциите в очите му се смениха светкавично преди в тях да се настани омразата. Той застана до мен и ме дръпна към себе си почти болезнено грубо.

- Гавин? - Алекс изглеждаше уплашен. Няколко секунди бяха нужни на баща ми, за да насочи пистолета си към него.  - Мога да обясня..донякъде.

- Алексей? Не ми е нужно обяснение. Сега ще прибера бременната си и доста нестабилна дъщеря вътре, а докато сме стигнали до вратата теб да те няма!

- Какво? Татко!

- Куини, ела с мен! - той ме задърпа по стълбите.

- Не, Гавин, моля те! Дай ми шанс! - Алекс пристъпи няколко крачки напред и пистолета вече беше опрян в главата му. Тази гледка ме накара да потръпна.

- Татко, недей..

- Да ти дам шанс?!

- Татко, изслушай го, моля те. - докато го казвах вече се бях освободила от хватката на баща си и застанах пред Алекс и дулото на пистолета. Ръцете му се обвиха защитнически около мен. - Не ми го причинявай. Изслушай мен.