Queen

18. I do

*** Три месеца по-късно***

- Куин? Куинии! - Естел викаше по мен влизайки в стаята. - Защо пак ядеш?

- Слушай, Ел! Гладна съм!
Сетричката ми изцъка с език и с Джулия и леля Ирина се засмяха. Заловиха се с нови опити да закопчаят бялата дълга до земята булченска рокля, в която бях облечена. Божествената рокля, върху която с Вени Инфантино работехме през последните месеци се спускаше красиво около фигурата ми и подчертаваше малкото чудо, растящо в мен.

Бременна в петия месец не беше най-доброто време за сватба, но пък с Алекс не искахме да чакаме повече.

За последните три месеца, докато аз се връщах към живота и качвах свалените в сълзи килограми успяхме свършим доста неща. Преместихме се в Русия,  организирахме красива пищна сватба в Санкт Петербург. Заради Дипломатическия имунитет, който Алекс имаше в страната, успя законно да върне истинското си име и Нейтън Аржентино вече не съществуваше.

Всичко вървеше повече от прекрасно, хормоните ми бушуваха и аз все още плачех често, само че сега сълзите бяха от щастие. Всяка вечер се молех лошите мигове да са зад нас.  Бях качила здравословни килограми, а фъстъчето растеше здраво. Записах се в гимназия и през есента се връщах в училище, защото исках да завърша. На ръката ми тежеше диамант, който спокойно можех да използвам като оръжие в ръкопашен бой.

В бизнеса се включвах само като съветник на тате, но по негови думи скоро щях да излизам в майчинство, тъй като съм твърде емоционална. Пълни глупости!

Ел успя да закопчае роклята ми, която беше моето "нещо ново", "нещо назаем" беше дългия няколко метра воал, който ми даде майката на Алекс с надеждата и на нашето семейство да донесе любовта, която са споделяли те с баща му. За "нещо синьо" от Алекс получих гривна със сапфири и диаманти с инициалите L.K.M в чест на малкото ни лъвче. Нашето момченце - Лео Капоне Михайлов.

Татко почука тихо и влезе в стаята. Щом ме видя по лицето му се търкулнаха няколко сълзи и на мен толкова ми беше достатъчно, че да се разхленча отново.

- Тате! - Естел кресна страшно - Пак я разплакахте! Какво правите бе хора, за пети път и оправяме грима. - тя изпуфтя почти сърдито и татко и се усмихна.

- Съжалявам, Ел, може би трябваше да дойда преди грима. - той вдигна рамене и се обърна към мен.